Часовникаря [bg]

— Използвах информатора си в клуба — срещу солидна сума — за да ме свърже с хората на Бейкър. Накрая се запознах и с него. Представих се за наемен убиец и му предложих услугите си, ако има нужда. За известно време имаше затишие. Вече си мислех, че са го заловили или пък се е отказал от престъпленията. Започнах да се ядосвам. Най-сетне Бейкър ми се обади и се срещнахме. Оказа се, че ме е проучвал, за да е сигурен в мен. Очевидно бе останал доволен. Не ми каза подробности, но обясни, че бизнесът му е застрашен. Заедно с друг полицай се били погрижили за някакви проблеми.

— Крийли и Сарковски — намеси се Сакс. — Спомена ли за тях?

— Не ми каза имена, но стана ясно, че говори за убийства.

Сакс поклати глава:

— Мислех си, че някой от Сто и осемнайсети взема подкупи от мафията, за да задържа разследвания. Оказва се, че истинските извършители са били полицаи.

Дънкан продължи:

— Бейкър каза, че трябва да елиминира някого, една жена, детектив. Но не можели да я очистят те, защото щяло да стане ясно, че убийството е свързано с разследването, което води. Дадох му идея да се представя за сериен убиец. Дори си измислих прякор — Часовникаря.

— Ето защо не намерихме името ви в часовникарските организации — вметна Селито.

— Да. Това си беше чисто моя измислица… Трябваше ми някой, който да ви пробута информация, за да си помислите, че наистина съм психопат. Така Бейкър ме свърза с Винсънт Рейнолдс — преди години го заловил при опит за изнасилване. След това започнах с мнимите нападения. Първите две бяха режисирани, когато Винсънт още го нямаше. Другите, след като започнах да го взимам с мен, нарочно се провалиха. Трябваше да направя така, че да откриете кутията с патрони, за да свържа Часовникаря с Бейкър. Смятах да ги оставя някъде, сякаш съм ги изпуснал. Обаче… — Дънкан се изсмя — … не се наложи. Вие намерихте джипа и за малко да ни хванете.

— Затова бяхте оставили патроните.

— Да. Книгата също.

На Райм му хрумна още един въпрос:

— Полицаят, който извърши оглед на гаража, каза, че джипът е спрян на странно открито място. Искали сте да сте сигурен, че ще го открием.

— Точно така… Всички други мними престъпления бяха само подготовка за това тук — за да хванете Бейкър, когато се опита да я убие. Така получавате официален повод да претърсите къщата и колата му и да намерите улики, за да го вкарате в затвора.

— Ами стихотворението? „Пълната Студена луна…“

— Съчиних го сам. — Дънкан се усмихна. — Повече ме бива за бизнесмен, отколкото за поет, но ми се стори достатъчно зловещо за целите ми.

— Защото избрахте точно тези хора за жертви?

— Не съм ги избирал. Избирах местата, защото позволяваха бързо бягство. Последното, този офис, беше удобно, за да устроя капан на Бейкър.