Есенната република [bg]

— Фел! — извика Рикар. — Фел, къде си, по дяволите!

Жената изникна в рамката на вратата, преди Рикар да е завършил изречението си. Тя се поклони леко от кръста.

— Повикахте ме, сър?

— Проучи жена на име Марги. Виж дали от нея ще излезе подходящ кандидат за ръководител на текстилния съюз като назначено лице. Тя е бригадир във фабриката на…

— Улица Лозница — помогна му Адамат.

— Да. На Лозница.

— Разбрано, сър. Добър ден, инспекторе.

— Добър ден, Фел.

— Ще изпратя човек, сър — каза тя на Рикар.

— Направи го тихо. Не искам никой да разбира за това.

Големият стенен часовник в далечната част на стаята изведнъж удари два. Лейди Черис извади джобен часовник от гънките на роклята си и го свери, след което се приближи до Рикар и го целуна леко по бузата.

— Трябва да вървя.

— Ще минеш ли довечера?

— Разбира се.

Пожела довиждане на Адамат и бързо излезе. Рикар се премести на мястото ѝ до прозореца, подложил юмрук под брадичката си.

— Какво беше това? — попита Адамат.

— Кое?

— Целувката. Вие двамата…?

Рикар му отправи стегната усмивка.

— Може би малко.

— Помня, че ми спомена, че тя те мрази.

— Взаимоотношенията ни се основават на взаимна изгода.

— Значи не те мрази?

— О, мрази ме. И аз също я мразя. В непостоянна връзка сме от петнайсет години. Знаеш как е. Страст, политика.

— И никога не си ми казвал?

— Човек трябва да има все някакви тайни.

— През голяма част от този период си бил женен за различни жени.

Рикар сви рамене неопределено.

— Черис е много умна. И амбициозна. Това ме привлича. А моите пари и амбициозност привличат нея. Създадени сме един за друг. След като всичко това приключи, пак ще започнем с опитите да се убием.

— Интересен избор на думи.

— Какво? А. Знам какво си мислиш — каза Рикар. — Черис не е поръчала убийството ми. Не би спечелила нищо от това. Не присъства в завещанието ми, а и повечето от ръководителите на другите съюзи я мразят. Без подкрепата ми ще изхвърчи от профсъюза в рамките на година.

— Разбирам. — Адамат не беше убеден. По-късно трябваше да прегледа спомените си и да се опита да подреди всичко, което знаеше за Черис — или всичко, което Рикар беше споменавал за нея. Ако двамата бяха любовници от толкова време, то определено го бяха прикривали добре. Това му напомни, че макар и бодър и гръмогласен, Рикар можеше да бъде и изключително лукав — нещо, което повечето хора не забелязваха.

— От цялата тази работа с Кларемон все пак излезе нещо добро — каза Рикар.

— Така ли?

— Оказа се, че разполагам с религиозното право на моя страна.

Адамат не можа да не се изсмее.

— Това повей на вятъра ли е, или бездната замръзна?