Есенната република [bg]

— Ще се постарая да го избегна — отвърна той. Започна да си свива цигара. — Ако… когато настигнем тези копелета, искам да стоиш в средата на колоната, където е най-безопасно. — Замълча, за да оближе хартийката за свиване. — Ако трябва да съм честен, никъде не е безопасно при една кавалерийска схватка, но ще трябва да свърши работа. Неутрализаторът ще е чул за битката при Недов ручей, но ако имаме късмет, няма да подозира, че с нас има Привилегирован.

И няма да види излъчването ми Отвъд, заради малкото ми опит, завърши Нила наум.

— Ами ако не успея да създам магия?

— Не се набивай на очи.

— Лесно ти е да го кажеш. Ти имаш меч.

— Както и пистолет, и карабина — отвърна Олем.

— Много успокояващо.

— Колкото и да е странно, Тамас каза същото.

— Тамас? С фелдмаршала сте на малки имена?

Олем изсумтя.

— Това беше неуместно от моя страна. Съжалявам. Нервите ми са малко опънати. И преди съм яздил с кавалерия, дори съм участвал в няколко схватки, но за първи път я командвам аз.

— О! Е, това вече наистина е успокояващо.

Олем трепна и на Нила ѝ се прииска да си върне думите назад.

— Ще се справиш чудесно.

— Благодаря, мамо — каза той. — Не се притеснявай, ще оставя тежката работа на офицерите си. Ако съм добър в нещо, то е да подбирам качествени хора. Ако не се справя добре, те поне ще го направят.

— Трябва повече да си вярваш.

— Трябва ли? — Олем допря цигарата до устните си, сетне провери карабината си.

— Да.

— Ти не го направи.

Нила се стъписа. Какво трябваше да означава това?

— Чакай малко.

Той вдигна ръка.

— Вече е в миналото — каза. — Забрави, че изобщо казах нещо.

Тя се навъси насреща му, а той повика един от офицерите си и издаде заповед да оградят място за лагер. Мъжът се отдалечи и Олем изтръска цигарата си.

— Не съм искала да те нараня — каза Нила.

— О?

— Имах си причини — продължи тя. Яков се бе нуждаел от закрилата ѝ. По онова време нямаше вяра в Тамас, а после бе отведена от лорд Ветас и увлечена в битките на Бо. Искаше да му каже всичко това, но нямаше представа откъде да започне. — Наистина те харесвах.

— Е, това е хубава утешителна награда.

— Не бъди такъв задник. — Нила повиши глас. — Исках да бъда с теб, но ти отказах, защото знаех, че трябва да защитя Яков. — Устата ѝ се затвори рязко и тя замига насреща му, неспособна да повярва какво беше изрекла току-що.

— О — каза Олем, вдигнал и двете си вежди и дръпнал глава назад от изненада.

Нила избърса прахта от униформата си.

— Просто… Съжалявам. На част от мен ѝ се иска да бях казала да, но както каза — вече е в миналото.