Есенната република [bg]

— Знаете ли нещо за човек, който няма сянка?

— Какво общо има това с разследването?

— Нищо. Просто съм любопитен.

Фел се замисли за момент.

— Не ми звучи познато.

— Жалко. — Инспекторът въздъхна и продължи по належащия въпрос: — Мога да направя три лесни допускания за убиеца. Който и да го е направил, е бил просто наемник. Бил е нает от някого, който добре е познавал Рикар. И не са искали да убият всички в сградата.

— Как стигате до тези заключения?

— Първо: типът хора, които искат да убият Рикар, не биха искали да си цапат ръцете. Второ: оставили са първото буре под бюрото му. Той харесва веселбите, но обича да разпуска, като се измъква по средата на нощта за бърз флирт с която дама му е под ръка.

Фел кимна рязко, ъгълчетата на устата ѝ леко се повдигнаха при тези му думи.

— Но за какво е било второто буре? — попита тя. — Подовете бяха подсилени заради начина, по който Рикар е построил мястото. Трябвало е да го поставят в средата на избата, където взривът е щял да убие хората над него.

— Защо Рикар е построил избата по този начин?

— За да има „някое наситено с емоции място, на което да води гостите си, за да си изберат вино“ — каза Фел, като направи изумително точна имитация на Рикар. Тя се върна към нормалния си образ и Адамат успя да види как мисълта я осенява.

— Той обича да се хвали с винената си колекция — каза инспекторът. — Убиецът е имал голям шанс да хване Рикар или в кабинета му, или в избата по време на приема онази вечер. Тези две места са предлагали най-добрия шанс Рикар да бъде убит, без да загинат и всички останали в сградата.

Сусмит преметна сребърната си монета във въздуха и я хвана по пътя ѝ надолу.

— Не ни помага много.

— Помага ни — възрази Адамат, — макар и малко. Човекът трябва да го е познавал сравнително добре, за да знае тези неща. Или са имали вътрешен човек, който знае. Във всеки случай ни позволява да се съсредоточим върху няколкото десетки души, които го познават най-добре, вместо да прекараме времето си в претърсването на целия Адопещ.

Още нещо притесняваше Адамат, но не можеше да определи какво. Взривът беше… някак сбъркан, само че той не схващаше напълно как.

Инспекторът остави Сусмит и Фел близо до стълбите на избата и се върна в кабинета на Рикар. Проследявайки следите от взрива по пода и останките от стената, той си проправи внимателно път около стаята, а сетне и в коридора. След като остана доволен от това, зае фенер от полицая на улицата и слезе в избата, където проследи следите от взрива и огледа стените.

Цялата процедура отне около час. Фел проучваше късчетата документи, останали в кабинета на Рикар, а Сусмит подхвърляше лениво монетата си. След като приключи, Адамат отиде в кабинета и прочисти гърло.