Запали реката [bg]

Гърни сви рамене:

— И в двата случая няма особен смисъл. Ако ме искаше мъртъв, защо стреля само веднъж? Ако не е това целта, какъв е смисълът? Наистина ли мисли, че ще зарежа случая, само защото е пробил дупка от куршум на задната ми веранда?

— Нямам представа, мамка му! Е, какъв е планът?

— Знаеш ли, че Бекерт и Търлок имат обща ловна хижа?

— Не съм изненадан.

— Искам да й хвърля едно око.

— Опитваш се да докажеш нещо ли?

— Само събирам информация.

— Отворен за идеи, а?

— Именно.

— Глупости! — Хардуик отпи нова глътка от бирата си.

Гърни замълча за момент, преди да добави:

— Издирих Мърл Тейбър.

— Е, и?

— Разказа ми една случка.

— Свързана с проблема на Търлок в училище ли?

— Проблем е доста меко казано… — Детективът описа в мрачни подробности онова, което Тейбър му беше разказал за Джордж Монтгомъри.

Хардуик дълго мълча.

— Вярваш ли на Тейбър?

— Да. Обвинението и прекратяването на делото без същинско приключване явно са му оказали съсипващо въздействие.

— И това те навежда на мисълта, че Бекерт и Търлок са социопати?

— Да.

— Социопати, способни да убият собствените си полицаи, да пребият и удушат двама чернокожи активисти и да натопят невинни хора и за четирите убийства?

— Всеки, сторил подобно нещо на умствено изостанал, е способен практически на всичко.

— И понеже са способни да извършат убийствата от Уайт Ривър, смяташ, че наистина са ги извършили?

— Мисля, че възможността е достатъчна, за да си струва да хвърля едно око.

— Око, което включва взлом и проникване?

— Има ключ. В най-лошия случай ще е проникване в чужда собственост.

— Не се ли притесняваш от охранителни камери?

— Ако имат камера, ще им покаже натрапник със скиорска маска.

— Струва ми се, че вече си взел решение.

— Освен ако не ме разубедиш.

— Казах ти всичко в „Абелардс“. В хипотезата ти има дупка с размера на слонски анус. Нарича се мотив. Твърдиш, че важна клечка от силите на закона и неговият заместник търчат наоколо и трепят хора без никаква причина. Работата е там, че им трябва адски голяма причина, за да оправдаят това чудовищно клане. И брътвежите за това, че жертвите са потенциална заплаха за политическите амбиции на Бекерт, не покриват изискванията.

— Забравяш онази малка неясна дреболия, която ни забърка поначало.

— За какво говориш, мамка му?

— За съобщението на телефона на Стийл. Предупреждението, че някой от неговата страна на оградата може да иска да се отърве от него и да обвини АРС. Точно това направи Бекерт поне с обвинителната част.

Хардуик се изсмя пренебрежително:

— Смяташ, че Бекерт е стрелял по теб?

— Ще ми се да узная.

— Да не мислиш, че е оставил писмено признание в хижата?

Гърни пренебрегна коментара му.

— Мотивът може да не е толкова голяма загадка, колкото ти се струва. Може би залогът в предстоящите избори е по-голям, отколкото предполагаме. И нищо чудно жертвите да са по-голяма заплаха, отколкото си представяме.