Изпепеляване [bg]

— Не разбирам…

— Ще разбереш, скъпи. Твоята дама те очаква в офиса на Андре. Добре е да й дадеш това в някакъв момент от вечерта. — Тя постави кутийка за пръстен върху билетите.

Корт отвори кутийката. Годежният пръстен на прабаба му, безценно наследство, което по традиция отиваше при булката на най-големия син в семейството, блестеше върху черното кадифе.

— Зимните сватби са много хубави — увери го майка му и го целуна по бузата. — Сега побързай. И, Кортланд — добави тя, когато той тръгна към спалнята, — внимавай да не объркаш нещо.

Той облече дрехите, които бяха чисти, но приятно износени и се огледа в огледалото.

— Теглене на трактор. — Корт пъхна кутийката в предния си джоб и си сложи бейзболната шапка.

Пристигна в офиса на Андре тридесет минути по-късно и тръгна по посока на спорещите гласове.

— Не мога да облека това.

— Като я дърпаш, няма да стане по-дълга.

— Нали не е сложил цветя в косата ми отново? — Пауза. — Сложил е, дявол да го вземе. Къде ми е пистолетът?

— Прибрах го. Сега застани мирно или аз ще се гръмна.

Корт надникна в задната стая и видя Тери, застанала пред огледало в цял ръст, а зад нея Андре закопчаваше колие с кристали около шията й. Беше облечена във вечерната рокля „Версаче“ в цвят слонова кост, която проблясваше и излагаше на показ почти всеки сантиметър от дългите й загорели крака. Андре го погледна, усмихна се и се отдръпна.

— Готово. Изглеждаш великолепно.

— Приличам на коледна елха. — Тери се обърна и погледна към Корт. — Да не си посмял да кажеш една дума, Джей Ди, или ще ти запуша устата с мъжки чорап, кълна се в Бог. — Тя се приближи до тоалетката и взе една широка четка. — Ще направя това, за да покажа на брат ти, че и аз мога да изглеждам така, когато си поискам. — Тя прокара четката по бузите си. — По този начин би трябвало да го накарам да поиска да се ожени за мен. Мислиш ли, че ще свърши работа?

— Искам да се оженя за теб — каза той.

— Ти вече си женен, не говори глупости. — Тя се обърна. — Видя ли го в… — Тери спря и се вгледа. — О, по дяволите!

Андре размаха ръце във въздуха.

— Целият ми труд е отишъл на вятъра. Моля те, Господи, нека да съм се пенсионирал по времето, когато имат деца. — Той излезе от стаята.

Тери не му обърна внимание.

— Кортланд?

Той дръпна предната част на ризата си.

— Това беше идея на майка ми. Така би трябвало да те накарам да пожелаеш да се омъжиш за мен. Мислиш ли, че ще свърши работа?

Тя се доближи до него и го разгледа.

— По дяволите, изглеждаш страхотно в дънки. Знаех си.