Изпепеляване [bg]

— Аз знам кой е той.

Тя се поколеба, мислейки за телефонния разговор, който проведе Корт, преди да напуснат града.

— Защо каза на Франк Белафини, че е тук? Той ще дойде и ще го убие. А вероятно и нас.

— Не, това е единственото нещо, което Франк няма да направи. — Корт се усмихна и я докосна по бузата. — Вярваш ли ми?

— Не ти ли позволих да караш харлито?

Той се наведе и я целуна по устните.

— Стой зад мен.

Доближиха се до бунгалото в пълно мълчание и докато Корт вървеше към предната врата, Тери отключи задната. Тя се вмъкна безшумно, притвори вратата и замръзна на място, чувайки детски смях.

Може би беше телевизорът.

Погледна зад ъгъла на мокрото помещение, преди да пристъпи в коридора. В другия край видя мъж, който седеше на дивана в дневната с гръб към нея. Тери вдигна пистолета, така че цевта да е насочена директно към сърцето на неканения гост и се промъкна към стаята.

Мъжът беше леко оплешивял и носеше изтъркано сако. Пред него едно малко момиченце седеше върху възглавница на пода и гледаше някакво анимационно филмче.

О, не. Сърцето на Тери се сви. Хлапето променяше всичко.

Мъжът четеше една от нейните книги с поезия, но не изглеждаше въоръжен. Не изглеждаше опасен. Тери понечи да пристъпи напред, но в този момент Корт влезе вътре и насочи оръжието си към него.

— Влезте, комисар Гембъл — каза мъжът. После извърна глава и се усмихна на Тери. — Детектив Винсент, нашата прекрасна домакиня. Очаквахме ви.

Тери влезе в стаята и се доближи до детето.

— Здравейте — каза тя и приклекнало момиченцето, като използва тялото си като щит между детето и мъжа. — Как се казваш?

— Кейтлин. — Момиченцето се намръщи на Корт, преди да погледне Тери. — Комисарят какво прави тук, Дъглас? Той няма да те застреля, нали?

— Моят приятел го е поканил да ни дойде на гости — рече мъжът. Той стана и протегна ръка към Тери. — Струва ми се, че не се познаваме. Дъглас Саймън.

Тя не се ръкува с него и не се отдели от детето.

— Ти си Дъглас Саймън.

— Точно така. — Той отдръпна ръка и приглади оредялата си коса. — Явно не очаквахте точно това. Моят приятел беше много разстроен, когато ви се обади. Трябва да се извиня от негово име. Той изстрада много от пожара в „Маскърс“.

— Бихме искали да поговорим с него за този пожар — намеси се Корт. — Сега.

— Страхувам се, че не е възможно. Той беше ядосан и аз не исках да разстройва Кейтлин, така че го помолих да си тръгне. — Дъглас се доближи до масичката за кафе. — Искаш ли нещо студено за пиене? Хладилникът е пълен с бира.

Тери се изправи и насочи пистолета в сърцето му.

— Няма да ходиш никъде. — Тя погледна момиченцето. — Миличка, сега искам да изтичаш при съседите. Те имат розова къща и голяма бяла лодка със зелени платна, която е точно пред вилата. Кажи им да се обадят на 911.