Изпепеляване [bg]

Тери и Корт го последваха в спалнята. Тя погледна Корт и затвори вратата.

— Ето го. — Дъглас взе часовника си от бюрото, погледна го и се намръщи. — Май му трябва нова батерия. — Той вдигна рамене и го сложи на китката си.

— Това не е твоят часовник — рече Корт.

Мъжът се взря в Корт, после в часовника.

— Прав си, не е. Колко странно. — Той прокара пръст по циферблата. — Сигурно съм го задигнал отнякъде.

— Знаеш ли, че Дъглас Саймън е имал същия ръст, тегло и кръвна група като Стивън Белафини? — попита тихо Тери.

— Не, не знаех.

— С малко усилие Стивън е можел да изглежда точно като Дъглас — добави Корт.

— Не знам какво искаш да кажеш, комисар. — Той хвърли отчаян поглед в огледалото. — Защо някой ще иска да прилича на мен?

— Снощи мъртвецът от „Маскърс“ беше идентифициран като Дъглас Саймън. — Тери пристъпи към него. — Този път сравнихме медицинските картони. Дъглас е счупил лявата си ръка на две места, докато е бил в затвора. Открихме идентични зараснали фрактури по лявата ръка на трупа.

— Не, вие грешите. — Той се погледна и протегна лявата си ръка.

— Никога не съм я чупил. Съвсем здрава е. Не виждате ли?

— Поканил си Саймън в „Маскърс“, уж да си вземе парите. Той изобщо не е подозирал какво си замислил. — Корт замълча. — Но Лусиана се е досетила. Със сигурност се е досетила. Тя дойде в бара, за да те спре, нали?

Кроткото лице на Дъглас потъмня.

— Тя не обичаше Стивън. Изпитваше към него само презрение. Чух я по телефона да говори за мен.

Мен, помисли си Тери. Не говореше за Стивън.

— Знаеш ли кой си ти?

— Аз съм Дъглас Саймън. Казах ви вече няколко пъти. — Гласът му се промени, стана по-дълбок. — Да не сте глухи?

— Видя ли Лусиана да влиза в бара? — продължи Корт.

— Не видях никого. Чаках там, където той ми каза. Той отиде да ми донесе парите. — Върху лицето му се изписа объркване. — Не, аз не бях там. Аз бях на прозореца в хотела. — Той се взря в отражението си. — Ти хукна надолу. Опита се да я спреш.

Корт препречи вратата към дневната.

— Затова ли уби другите жени?

Нещо странно се случи с Дъглас Саймън. Пред очите на Тери озадаченият израз полека избледня. Кротките очи се присвиха, а веждите се сключиха. Около устата му се появиха бръчки, устните му изтъняха. Дори неговата поза се промени, когато той изправи гръб.

— Не, Гембъл — каза той с нисък дълбок глас. — Убих ги заради теб. За да се научиш най-сетне да жънеш онова, което си посял.

Корт извади пистолета и го насочил към мъжа пред огледалото.

— Здравей, Стивън.