Орки

— Не съм казвала нито, че е у мен, нито, че не е.

— Това си е чисто признание.

— Виж, Дженеста, възможно е да съм притежавала нещо, което да прилича на онова, което търсиш, но това вече е минало. Защото ми го откраднаха.

— Колко удобно. Не очакваш, да ти повярвам, нали?

— Не давам пукната пара, дали ще ми повярваш, или не! Вместо да си губиш времето с обвинения към мен, защо не насочиш усилията си към крадците? Ако някой си играе с огъня, това са те!

— Значи ти е известно какво представлява този предмет! Знаеш за какво служат всички те!

— Зная само, че е нещо много важно, щом толкова държиш на него.

Повърхността отново се развълнува едва забележимо, сетне там се появи друго лице.

— Тя е права, Дженеста — произнесе друг глас.

— Не се намесвай, ако обичаш! — просъска Адпар.

— Санара, защо не можем да проведем един разговор, без и ти да изникнеш? — недоволстваше Дженеста.

— Знаеш защо, сестрице. Връзката ни е твърде силна.

— За жалост — промърмори Адпар.

— Сега не е време за свади — предупреди ги Санара. — Поне един от инструментумите е попаднал у група орки. Въпросът е, наясно ли са те с невероятната им сила?

— Какво искаш да кажеш с това «поне един»? — подскочи Дженеста.

— Не зная. Но събитията следват своя ход. Навлизаме в период, в който всичко е възможно.

— Така ли? — подметна подигравателно Санара.

— Мен не ме занимавайте — захили се Адпар. — Стига ми и войната, която водя. Не ми е до вашите гатанки.

— Адпар, може би не знаеш за какво говоря, но Дженеста е наясно. Това, което не знае обаче, е, че силата им трябва да бъде използвана за добро, не за лошо, инак всички ще пострадаме.

— О, моля те — просъска саркастично Дженеста. — Не и сцената с мъченицата Санара.

— Мисли си каквото искаш за мен, вече съм свикнала. Само не подценявай играта, с която си се захванала.

— Вървете по дяволите и двете! — изкрещя Дженеста и разбърка ядно повърхността. Лицата изчезнаха.

Тя постоя още известно време, оставяйки мислите си да се гонят из главата й. Все още не бе склонна да повярва, че Адпар е в неведение за случилото се, нито да се съгласи със Санара за предназначението на реликвите. Едно обаче беше ясно — дошъл бе моментът да се предприемат нужните постъпки срещу поне една от досадните й роднини.

В нея отново се надигна омраза срещу Върколаците, задето й бяха причинили всичко това. И безсилен яд, че не е в състояние да стовари върху им цялата мощ на отмъщението си.