Орки

Тя поздрави Дженеста с едва забележимо кимване.

Както винаги, когато се обръщаше към по-нискостоящи от нея, кралицата я заговори без приветствия.

— Глозелан, ще ти призная, че съм крайно недоволна от усилията ти.

— Госпожо? — отвърна Глозелан с отчетливо безразличие. Дженеста се ядоса още повече.

— Говоря ти за Върколаците — поясни тя с нарастващ гняв.

— Моите укротители изпълниха нарежданията ви до последната точка, милейди — докладва Глозелан с мрачно и леко заплашително изражение.

— Но не ги открихте — отбеляза Дженеста.

— Ако позволите, милейди, не само че ги открихме, но и ги нападнахме край бойното поле при Тъкашка ливада.

— И им позволихте да избягат! Нападнали ги! Това, че сте ги видели, не значи, че сте свършили работа!

— Така е, Ваше Величество. Но все пак ги притиснахме и те едва успяха да се измъкнат.

— Не виждам разликата.

— Госпожо, ще ви напомня, че драконите са непостоянни същества и са често непредсказуеми.

— Лошият занаятчия обикновено вини инструментите си.

— Мога да поема отговорност за моите и на подчинените ми действия.

— Толкова по-добре. Защото, когато си на служба при мен, отговорностите директно водят до последствия. А те не са никак приятни.

— Ваше Величество, исках само да посоча, че драконите имат изменчива природа и са известни с твърдоглавия си характер.

— В такъв случай, може би трябва да им потърся друга Майка, която да ги подчини на волята си.

Глозелан не отговори.

— Мислех, че съм изразила ясно желанията си — продължи Дженеста, — но изглежда се налага да повторя. Слушайте и вие, генерале. — Мерсадион замръзна. — Не бива да се заблуждавате — на този етап няма по-важна задача от тази да бъдат открити Върколаците и да ми бъде върната реликвата, която те ми откраднаха.

— Ваше Величество — обади се Глозелан, — няма ли да ни помогне, ако знаем какво по-точно представлява…

В залата отекна шумен плесник. Главата на Глозелан се извъртя от удара. Тя се олюля и опря длан на зачервената си буза. От крайчеца на устата й потече тънка струя кръв.

— Запомни — заговори й Дженеста, втренчена в очите й, — и преди ме разпитва за този предмет и тогава ти казах: не е твоя работа. Ако продължаваш да упорстваш, нещата могат да се влошат.

Глозелан отвърна на погледа й с нескрита ненавист.

— Искам в търсенето да бъдат включени всички сили — обяви кралицата. — И ако не ми дадете това, което чакам, ще си потърся нов генерал и нова Укротителка на дракони. А вие поразмишлявайте върху начина, по който ще бъдете освободени от служба.

След като приключиха, Дженеста си даде дума да вземе по-пряко участие в развоя на събитията. Но преди това трябваше да свърши нещо друго. Нещо, което й беше крайно неприятно.

Тя излезе през една задна врата и се спусна по тясна, извита стълба. Стъпките й отекваха в каменните стени. Скоро се озова в личните си покои в подземието. Оркските пазачи пред вратата застанаха мирно.