Орки

Ездачът бе висок, но беше по-скоро жилест, отколкото мускулест. Дългата му кестенява коса се спускаше до раменете, а брадата му бе прилежно подстригана. Носеше кафяв жакет със сребърни бродерии и кожени бричове, напъхани във високи черни ботуши. Дълго черно наметало завършваше облеклото му. Не се виждаше никакво оръжие.

Той дръпна юздите на белия жребец и спря пред тях. След това, без да продумва, скочи на земята. Движенията му бяха спокойни и уверени, а на устните му трепкаше усмивка.

— Кой си ти? — попита Лекман. — И какво искаш?

Непознатият плъзна поглед към Койла, сетне го върна към Лекман. Усмивката му не изчезна.

— Името ми е Серафейм — представи се той с нисък, спокоен глас. — Искам само да пия вода. — Той кимна към ручея.

Не можеше да се определи със сигурност каква е възрастта му. Имаше сини очи, орлов нос и добре оформени устни, а лицето му определено можеше да се нарече красиво. В маниерите му се долавяше твърд характер и самоувереност.

Лекман погледна към Блаан и Олей.

— Внимавайте, може да не е сам.

— Сам съм — увери ги мъжът.

— Живеем в неспокойни времена, Серафейм, или както там се казваш — рече му Лекман. — Да се скитосваш сам означава да си търсиш белята.

— Същото важи и за вас.

— Ние сме трима и знаем как да се погрижим за себе си.

— Не се и съмнявам. Но аз не заплашвам никого и затова никой не ме заплашва. Всъщност не сте ли четирима? — Той погледна към Койла.

— Тя е просто с нас — обясни Олей.

— Виждал ли си и други от нейния народ наоколо? — попита Лекман.

— Не.

Койла също оглеждаше внимателно новодошлия. Вече бе преценила, че е далеч по-умен, отколкото се представя. Но не виждаше никаква вероятност да й бъде от полза.

Конят на странника се приближи до ручея и наведе глава към водата. Непознатият го остави да се напои.

— Та, както казах, в тези размирни времена е доста рисковано за самотник да среща хора като нас — повтори натъртено Лекман.

— Не ви видях, докато не приближих ручея — сякаш се оправдаваше Серафейм.

— Не е никак умно и да се язди със затворени очи.

— Туй е, защото често сънувам. Повече живея в мислите си.

— Лесен начин да си изгубиш главата — подметна захилено Олей.

— Ти от унистите ли си, или от пантеонистите? — попита Блаан.

— Нито едните, нито другите — отвърна Серафейм. — А вие?

— Същото — рече Лекман.

— Радвам се да го чуя. Омръзна ми да внимавам какво говоря. Човек понякога не знае какви неприятности може да си навлече с една-едничка погрешна дума.

Койла се чудеше дали той разбира в каква ситуация е изпаднал.

— Значи си неверник, така ли? — попита Олей.

— Не съм казвал подобно нещо.

— Трябва да вярваш в някоя наистина висша сила, щом не носиш оръжие — рече подигравателно Лекман.