Уитни моя любов
- Автор: Макнот Джудит
- Серия: westmoreland #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Уитни моя любов». Краткое содержание книги:
Но там я очаква горчиво разочарование — баща й е разорен и урежда брака й с херцог Клейтън Клеймор. Уитни е разгневена от „сделката“ и не може да се примири да бъде продадена като робиня. Тя дори не подозира, че херцогът е тайнственият мъж, с когото се е запознала на един маскен бал в Париж, и към когото е изпитала странно привличане. Започва да крои планове за бягство с Пол, но е потресена, когато разбира, че нейният кумир се интересува само от зестрата й. Неочаквано Уитни открива, че изпитва непреодолима страст към човека, когото смята за натрапник в живота си… ала все още мечтае за съвършената любов.
Източник: http://pe-bg.com/?cid=3&pid=2482
Идеята да се ожени за нея още днес беше изкусителна. Емили приближи до приятелката си и без да дава вид, че забелязва Клейтън, рече:
— Трябва да вървим.
Уитни кимна, но той усети неохотата й да се отдалечи от него. Накрая тя все пак пристъпи напред и се сля с тълпата, без дори да се обърне.
Емили се поколеба, преди да последва Уитни в каретата. Озърна се за херцога и видя, че той също я гледа. Тя му се усмихна колебливо. Клейтън отвърна с поклон и с лъчезарна усмивка.
— Той беше тук! — извика нетърпеливо Уитни, щом Емили седна до нея и се обърна да види Клейтън, който продължаваше да стои на стълбите и да гледа към каретата на семейство Арчибалд. — Видя ли го?
— Видях го — отвърна тя, едва сдържайки смеха си. — Стоеше точно зад теб.
— Моля те, не го мрази за онова, което ми е сторил! — помоли я шепнешком Уитни. — Не бих понесла да го мразиш, Емили! Толкова го обичам!
— Зная — кимна приятелката й.
Клейтън проследи с напрегнат поглед отдалечаващата се карета. Сърцето му щеше да изскочи от гърдите Знаеше защо Уитни не се обърна да го погледне — поради същата причина, която го възпря да й признае, че я обича. Никой от двамата не искаше връзката им да започне отново на това място и сред всичките тези непознати хора.
Всъщност беше зърнал и няколко познати лица. Изведнъж усети, че тълпата развълнувано зашумя. Отново беше привлякъл погледите. Дамите се опитваха да го приближат, а господата раболепно се покланяха, щом минеше покрай тях.
Той си проправи път към каретата си и изведнъж се спря на място като закован. Разбира се, каретата с издайническия герб. Ето откъде бяха разбрали кой е. Обзет от непреодолимото си желание да види Уитни беше пропуснал да нареди на Макрий да впрегне конете в обикновената черна каляска, която използваше по времето, когато се представяше за съсед на Уитни.
Обърна се и срещна удивените погледи на познатите си, за които доскоро беше просто „господин Уестланд“. Усмихна се виновно и се вмъкна в каретата.
Уитни предварително беше решила да прекара времето между ритуала и тържествената вечеря с леля си в дома на Емили. Искаше да я уведоми за недоразумението, възникнало между нея и Клейтън. В продължение на седмици се молеше този момент да настъпи възможно по-късно, но сега нямаше търпение да разговаря с лейди Ан.
— Ти просто сияеш! — възкликна усмихната Ан Гилбърт, щом влезе в салона и прегърна обичната си племенница. — Наистина, скъпа, по едно време започнах да се съмнявам, че вие двамата ще успеете да откъснете погледи един от друг по време на службата в църквата.
— Май не мога да скрия нищо от теб! — засмя се Уитни.
— Скъпа, та ти не успя да го скриеш от никого! Когато излязохте навън, всички ви наблюдаваха с огромно любопитство. — Уитни изглеждаше така ужасена, че леля й не се сдържа и се засмя. — Трябва да ти кажа, че на венчавката присъстваха и хора, които познават херцога. Щом той стъпи в църквата, тълпата започна да коментира. Вече всички са наясно кой е той, включително твоите съседи. Страхувам се, че маската на господин Уестланд падна!
Уитни се изпълни с гордост. Искаше хората да разберат кой е той, а също и да научат за годежа й с него. Идеше й да го изкрещи така, че целият свят да разбере.
Разговаряха повече от час, когато Уитни попита за чичо си Едуард.
— В момента е в Испания, но обеща, че ще си дойде след шест седмици. Както изглежда, нито едно от писмата ми не е стигнало до него. — Лейди Ан замълча за момент и попита: — Ще се разсърдиш ли, ако не присъствам на тържествената вечеря? Дойдох на сватбата само защото в писмата, които получавах от теб, не се споменаваше нищо за Клейтън и исках сама да се уверя как вървят нещата между вас двамата. Тъй като очевидно всичко е наред, мисля да потегля за Линкълншир веднага. Братовчедка ми е много мило и безпомощно създание и разчита единствено на моята компания. В мига, в който ти и негова светлост решите да обявите официално годежа си, ще се върна и ще ти помогна с приготовленията за сватбата. Между другото подхвърли леля й, когато вече излизаше от стаята, — баща ти донесе още два сандъка с твои дрехи. В момента Клариса ги подрежда. О, освен това има някакво писмо за теб.
Уитни нетърпеливо изтича към стаята си. Представяше си сдобряването си с Клейтън. Той щеше да я посети рано следващата сутрин и двамата щяха… Погледът й се спря на огромния плик, оставен върху тоалетната масичка. Отвори го и откри вътре някакви документи. Бързо прехвърли страниците и когато стигна до последната, забеляза подписа на Клейтън Робърт Уестморланд, Девети херцог на Клеймор. Приседна на леглото и започна да чете.