Уитни моя любов

Автор: Макнот Джудит
Серия: westmoreland #2
Язык: болгарский
Переводчик: Мария Петрова
Жанр: Классическая проза

Электронная книга - «Уитни моя любов». Краткое содержание книги:

Уитни Стоун е непокорна девойка, която предпочита ездата пред заниманията, подходящи за момичетата с нейното обществено положение. Разгневен от поведението й, баща й я изпраща при роднини в Париж. Само за една година красотата й разцъфтява, тя се превръща в сексапилна и зашеметяващо красива и изискана млада дама. Мъжете от висшето общество я наричат „пленително красива и омайващо чаровна“, кълнат й се във вечна вярност. Ала тя копнее за друго завоевание — за сърцето на Пол Севарин, в когото е влюбена от малка, и с нетърпение очаква завръщането си в Англия.
Но там я очаква горчиво разочарование — баща й е разорен и урежда брака й с херцог Клейтън Клеймор. Уитни е разгневена от „сделката“ и не може да се примири да бъде продадена като робиня. Тя дори не подозира, че херцогът е тайнственият мъж, с когото се е запознала на един маскен бал в Париж, и към когото е изпитала странно привличане. Започва да крои планове за бягство с Пол, но е потресена, когато разбира, че нейният кумир се интересува само от зестрата й. Неочаквано Уитни открива, че изпитва непреодолима страст към човека, когото смята за натрапник в живота си… ала все още мечтае за съвършената любов.
Източник: http://pe-bg.com/?cid=3&pid=2482

Перейти на страницу:

Емили също си легна, но дълго не успя да заспи.

— Дали бих продължила да те обичам, ако ти беше постъпил така с мен? — прошепна тя, гледайки спящия си съпруг.

Отговорът беше утвърдителен. Знаеше, че е в състояние всичко да прости на Майкъл. Но ако Майкъл решеше да я насили, той нямаше да я зареже. Двамата бяха женени и независимо от чувствата, които биха изпитвали един към друг, щяха да останат заедно до смъртта си, за да запазят приличие. Само че Уитни не беше омъжена за Клейтън. Двамата упорито се отбягваха. Уитни беше унижена и обидена и нямаше да направи първата стъпка, а херцогът щеше да продължи да се измъчва от мисълта, че тя го мрази и че не иска да има нищо общо с него. Ако нещо не ги изправеше един срещу друг, и то възможно най-скоро, пропастта между тях никога нямаше да бъде преодоляна.

Емили тихо отметна завивките и се измъкна от леглото. Слезе на долния етаж и запали свещ, после на пръсти влезе в жълтия салон и отвори едно от чекмеджетата на бюрото си, където държеше няколко ненадписани покани за сватбата на Елизабет.

Взе перото и се замисли. Нямаше опасност херцогът да се усъмни, че е действала по настояване на Уитни. В мига, в който приятелката й го видеше, щеше да се отвърне гневно от него. Важното беше да ги събере, всичко останало предоставяше на съдбата.

Емили бързо надраска няколко реда на поканата.

Някой, на когото двамата с вас много държим, ще бъде на тази сватба.

Емили Арчибалд

Куриерът беше въведен в кабинета на Клейтън.

— Нося ви покана, която господарката ми нареди да предам лично на ваша светлост — обясни прислужникът.

Клейтън не вдигна глава от писмото, което в момента четеше.

— Трябва ли да изчакаш за отговор? — разсеяно попита

— Не, милорд.

— Тогава остави поканата тук. — Херцогът кимна към малката масичка до вратата.

Едва вечерта, когато се обличаше за излизане, си спомни за малкия плик, който продължаваше да лежи запечатан върху масичката в библиотеката.

— Изпрати някой да ми донесе писмото, Армстронг — промърмори той, без да откъсва поглед от огледалото, критично оглеждайки жабото си.

Облече сакото, което личният му прислужник почтително му подаде, и взе плика от ръцете на иконома. „Още една покана“ — раздразнено си помисли той. Забеляза името Аштън и пулсът му се ускори.

— Обади се на секретаря ми и му кажи да отклони поканата, но да изпрати подходящ подарък — рече той и подаде поканата на Армстронг. В същия миг нещо, написано с дребен почерк най-отдолу, го накара да спре. Той прочете изречението веднъж, после още веднъж, а сърцето му биеше до пръсване. Какво, за Бога, се опитваше да му каже Емили? Че Уитни иска да го види? Или че тя иска той да види Уитни? Отпрати прислугата и прочете бележката още три пъти. Опитваше се да открие нещо, което да му подскаже, че Уитни му е простила, но не успя.

Тази вечер Клейтън не обърна никакво внимание нито на красавицата, която беше поканил на театър, нито на пиесата, която беше избрал да гледат. Разкъсваше се между отчаянието и надеждата. Нищо в бележката на Емили не подхранваше надеждите му, освен самият факт, че тази бележка все пак беше изпратена. Тя беше най-близката приятелка на Уитни от детинство. Ако Уитни го мразеше, Емили щеше да знае и никога нямаше да му изпрати онази покана. Но, от друга страна, ако Уитни му беше простила, тя сама щеше да му пише.

Ами ако тя не иска да го вижда? Ако припадне, когато разбере, че Клейтън също е в църквата? Той тъжно се усмихна. По-вероятно беше да запрати букета си в лицето му, отколкото да припадне. Не и тя.

27.

Булката стоеше с баща си в дъното на препълнената с народ църква и наблюдаваше как третата поред шаферка заема мястото си край олтара.

— Ще обереш всички овации днес! — с усмивка рече Елизабет, обръщайки се към Уитни, която беше следващата, и възхитено огледа бледожълтата кадифена рокля и свежите жълти и бели рози, затъкнати в буйната й коса с цвят на махагон. — Приличаш на разцъфнал нарцис!

Уитни се засмя:

— А ти — на ангел. И да не си посмяла да ме предизвикваш отново да се съревновавам с теб. Между другото, напълно естествено е да си нервна, след като си булка. Права ли съм, Емили?

— Сигурно — разсеяно отвърна приятелката й. Същата сутрин Емили беше споделила с Майкъл, че между херцога и Уитни е настъпил ужасен разрив и че тя се е осмелила на своя глава да покани Клейтън на сватбата на Елизабет, с надеждата да даде възможност на скараните да се срещнат отново. Реакцията на съпруга й беше обезкуражаваща. Беше й казал, че не е трябвало да се намесва и че и двамата биха могли да я намразят заради благородните й намерения, вместо да й благодарят.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?