Спомени от лед
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Malazan Book of the Fallen #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Спомени от лед». Краткое содержание книги:
Но се сбират и други древни кланове. В отговор на един вековечен зов се надигат Т’лан Имасс. Защото нещо много по-тъмно и злокобно от всичко досега застрашава този свят. Лабиринтите са отровени и се надига мълвата, че Сакатия бог е освободен от оковите си и е готов да развихри ужасната си мъст…
Със завръщането на много герои от „Лунните градини“ и въвеждането на забележителни нови персонажи, „Спомени от лед“ се превръща в изключително продължение на величествената сага на Стивън Ериксън и в триумф на епичния разказ.
— Да, сър. Един момент, сър. — Сидлис притвори вратата и се обърна отново към командира и жреца. — В равнината са се появили демонски слуги на Пророка на Панион. Натъкнахме се на един и влязохме в схватка. Приложената тактика трябваше да е достатъчна, щетите, които нанесохме, бяха жестоки и действията ни бяха безпогрешни. Чудовището обаче се оказа немрящо — оживял труп, и това го разбрахме твърде късно, нямаше време за оттегляне. Беше буквално неуязвимо за раните, които му нанасяхме. Все пак успяхме да унищожим демона, макар и на висока цена.
— Конник Сидлис — заговори Карнадас, — битката, която описвате, трябва да е станала преди доста време, иначе нямаше да сте тук… Но нуждата да се извлича от лечебната ми сила престана едва преди малко.
Сидлис се намръщи.
— Оцелелите в тази схватка можаха да се справят и без силата ви, сър. С ваше позволение ще продължа разказа си, което може би ще внесе повече… яснота.
Брукалаян вдигна вежда на мъглявия отговор и изръмжа:
— Продължете.
— След унищожението на този демон пристигнаха още четири.
Дестраянтът потръпна. „Как изобщо сте останали живи тогава?“
— В този момент, за наш късмет — продължи Сидлис, — се появиха неочаквани съюзници и немрящите демони бързо бяха унищожени до крак. Естеството на този съюз, разбира се, се нуждае от формализиране. За момента общите усилия са продиктувани от наличието на общ враг — те, както съм убедена, продължават и в настоящия момент, като Щит-наковалня и отрядът яздят с благосклонните ни приятели с намерението да изловят колкото може повече от тези свирепи демони.
— Изглежда, са ги намерили, ако се съди по изтощението на дестраянта — каза Смъртният меч.
Сидлис кимна.
— Това ли е всичко? — попита Карнадас.
— Сър. Придружават ме емисарите на въпросните потенциални съюзници. Щит-наковалня прецени, че би било най-целесъобразно, ако преговорите, които може да последват, се проведат единствено между Сивите мечове и нашите гости; и че всяко решение досежно уведомлението на принца или Съвета на маската трябва да се съобрази с вашето мнение — и на двама ви.
Брукалаян изпръхтя в съгласие.
— Емисарите в двора ли чакат?
Отговорът на въпроса му изригна на прашни вихри вляво от вестоносеца. Изскочили от каменния под, в слягащия се прах се очертаха три съсухрени, облечени в кожи фигури. Гнила дрипава козина, а под нея — лъскава тъмнокафява кожа, масивни рамене и мускулести ръце.
Дестраянтът залитна назад и падна в стола си, облещил очи.
Без да трепне, Брукалаян изгледа трите привидения с присвити очи.
— Наричат се Крон Т’лан Имасс — поясни невъзмутимо Сидлис. — Според Щит-наковалня воините им наброяват около четиринадесет хиляди.
— Т’лан Имасс — прошепна смаяно Карнадас. — Какво пресмущаващо… съвпадение.
— С ваше позволение — продължи Сидлис, — да представя гостите ни. Това са Хвърлячи на кости — шамани. Този най-вляво, чиито рамене са покрити с кожа на бяла мечка, е Бек Окан. Непосредствено до него, с кожата на бял вълк, е Бендал Хоум. Хвърлячът на кости до мен, в кожата на прерийна мечка, е Окрал Лом. Уточнявам, че естеството на въпросните кожи е пряко свързано с техните… соултейкън форми. Поне така ме информираха.
Бендал Хоум пристъпи напред.
— Нося ви поздрави от Крон, от Крон Т’лан Имасс, смъртни — заговори той с тих, плавен шепот. — Прочие, имам пресни новини от нашите кланове, съпровождащи вашия Щит-наковалня и неговите войници. Натъкнали са се на още К’Чаин Че’Малле, нападнали някакъв керван. Въпросните ловци са ликвидирани. Вашите войници са се погрижили за оцелелите от кервана. Сега всички се връщат към Капустан. Нови сблъсъци не се очакват и пристигането им ще съвпадне с утрото.
Разтреперан, Карнадас се намести в стола си. Гърлото му беше пресъхнало и той заговори с усилие.
— К’Чаин Че’Малле? Оживели?
— Благодаря, Сидлис — каза Брукалаян. — Свободна сте. — Обърна се към Бендал Хоум. — Ако правилно ви разбирам, този Крон търси съюз срещу Панион Домин и тези… К’Чаин Че’Малле?
Гадателят на кости килна глава и дългата му бяла коса провисна под шлема от вълчи череп.
— Тази война не е основната ни задача. Дойдохме на тази земя, откликвайки на призив. Присъствието на К’Чаин Че’Малле беше неочаквано и… неприемливо. Освен това сме любопитни за самоличността на въпросния Панион… подозрението ни е, че не е смъртен човек, както сте убедени вие. Крон прецени, че намесата ни във вашия конфликт засега е наложителна. Едно предупреждение обаче: онази, която ни призова, идва насам. С нейното пристигане ще се извърши Вторият сбор на Т’лан Имасс. От този момент благоразположението ни ще зависи изцяло от нея. Нещо повече, напълно е възможно да се окажем… по-безполезни за вас… след като се извърши наборът.