Сирените на Холивуд (Книга 1)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Неделева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Сирените на Холивуд (Книга 1)». Краткое содержание книги:
Бейба започна да трепери, целият стана вир-вода от пот. Тя отново нежно избърса лицето му и го видя, че е заковал поглед в нея. Очите й се напълниха със сълзи.
— О, Бейба — зашепна тя, — не умирай, не умирай.
Притисна по-силно длани в гърдите му. Почувства през тънкия слой кръв натрошените му ребра, немощното пърхане на все още туптящото сърце. Той не отделяше поглед от нея. Устните му с мъка се отвориха и откриха розовеещите му от неспирно течащата кръв зъби.
— Момиче…
Тя го притисна в прегръдките си.
— Бейба, няма да те оставя да умреш! Няма!
Ала чувстваше как топлината изтича, от тялото му, животът, подобно на вливаща се в морето река, отнасяше цялата си сила в необятните дълбини. Да можеше да му влее кръв от собствените си вени, да му даде живот! Ала тя не беше богиня, нито пък той беше митичен герой.
— Бейба, обичам те.
Но както преди, така и сега тя не направи нищо. Седеше смълчана и неподвижна под прикритието на тъмнината в стаята и виждаше как оловните куршуми изсмукваха живота му. След това непрекъснато си спомняше този момент: „Защо не направих нещо? Защо просто седях, без да помръдна? Сега съм толкова безпомощна. Напълно безпомощна.“
По едно време погледът й започна отново да се съсредоточава във външния свят. Разбираше, че това, което държи в ръцете си, е само едно изстиващо тяло. В него вече не бе останала нито капка живот.
Отвън, зад прикритието на щорите, долетя пронизителния вой на сирена, предупреждаващ за някакъв спешен случай. В стаята вече нямаше никой. Под прозореца се чуваха гласове, кресливи като писъци на маймуни, скачащи от дърво на дърво, познати, но неразбираеми. Уличен испански. След малко гласовете се загубиха надолу по улицата.
Очите на Бейба бяха безжизнени, но тя продължаваше да го държи в прегръдките си. Мускулите й бяха схванати, кожата й — настръхнала, ала болката поне притъпяваше мисълта за онова, пред което неминуемо щеше да се изправи.
Аз трябваше, трябваше… о, трябваше да…
Тя побягна, загърната плътно в дрехите си и с омраза, стягаща врата й като огърлица. Мислеше, че дълго време няма да може да се усмихне отново. Но това, разбира се, бяха наивни разсъждения на едно младо момиче.
Книга трета
Гора от светлина
Hast Du was,
Bist Du was —
Имаш ли нещо, значи си някой.