Сирените на Холивуд (Книга 1)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Неделева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Сирените на Холивуд (Книга 1)». Краткое содержание книги:
— А, да, след смъртта на Джон тя се премести при Найджъл, но не беше това, което искаше — Силка вдигна поглед към Даяна. — От момента, в който се залепи за групата, желанието й беше да го прави с Джон и Крис едновременно. Само че — заклати глава той — не беше познала. Двамата бяха прекалено близки приятели, за да делят жена… бяха едва ли не братя по душа и от тоя род.
— Ами Найджъл? Той какво? Нали и тримата са отишли заедно в Лондон? Не са ли били като едно цяло?
— И да, и не. Разбира се, бяха много близки, но по отношение на музиката Найджъл имаше големи резерви спрямо приятелството между Крис и Джон. Заедно те правеха великолепна музика. Може ли да го обясни човек? Не може. А Найджъл трябваше да опита. Дойде веднъж при мен и ми казва: „Те заговорничат зад гърба ми, Силко, уверявам те. Искат да ме чупят от групата.“ Понечих да го убедя, че това не е вярно, но той искаше да чува само себе си или някой, който да повтаря като ехо онова, което си с наумил.
Силка отново заклати глава.
— В ония дни Найджъл беше много вироглав. По два-три пъти в седмицата ми се е налагало да го измъквам от дома на някоя негова обожателка, когато мъжът или приятелят й го сварваха по бели гащи — Силка най-изненадващо се разсмя. — А на копелето изобщо не му пукаше. Беше ненаситен по отношение на жените. Хайде, те се държаха по своя си начин, докато при Найджъл беше различно, като че хлътваше по-дълбоко — той сви огромните си рамене, — патологично е може би точната дума. И аз не знам. Във всеки случай не ме оставяше да си отдъхна — очите му потъмняха. — После Джон умря — въздъхна и подаде на Даяна пластмасовата карта. — Готова е.
Снимката не беше лоша. Даяна закачи картата на роклята си.
— И тогава настъпи промяната в състава. Ако трябва да съдя по това, което ми казаха, нали? Джон е бил в дъното на всички скандални публикации за състава в началото — Силка започна да прибира снимачната си техника. — Всеки знаеше това, което ние искахме да знае. Повечето време Джон беше прекалено дрогиран, за да мисли за нещо. Тай му шепнеше идеи в ухото. Не знам… никой всъщност не разбра доколко те бяха негови и доколко на Тай. Струва ми се, че дори самата тя не знае със сигурност, защото с годините нещата се размиха. Винаги става тъй с първите хрумвания, не мислите ли? В смисъл, дори когато се събудиш някоя сутрин и си помислиш: Каква велика идея!, това всъщност е синтез на всичко, което си чул, видял, почувствал, осмислил и накрая ти е оказало въздействие.
Даяна се запита дали човек, който говори, чувства, мисли по този начин, се задоволява с работата си на бодигард на най-известната рок група в света.
Докато музикантите даваха интервю за „Ролинг Стоун“, Даяна излезе да се разходи с наетата за нея лимузина.
Завиха наляво по Хайд, прехвърлиха Рашън Хил и се спуснаха към онази част на града, която се виждаше от прозореца на Даяна. До тях боботеше лифтът. До слуха й долетя приглушения звън на предупредителната камбанка, но докато натисне копчето, за да отвори прозореца на колата, кабината се изгуби някъде из висините по посока на Жирардели Скуеър. Там тя щеше да стовари пътниците си, да завърти до началната спирка и отново да застърже нагоре над стръмния склон към Юниън Скуеър.
Вълейо и Прийн профучаха край тях и колата се озова на хребета на хълма. Уличният музикант, когото Даяна бе мернала от хотелската стая, си бе отишъл, ала оживените улици бяха все тъй гостоприемни, както ги помнеше.
— Завийте тук — посочи тя на шофьора, когато излязоха на Юниън Скуеър.
По протежение на три преки от двете страни на улицата се редуваха малки бутици с екстравагантни дрехи, галерии и ресторантчета от типа, които Даяна много обичаше.
Тя каза на шофьора да спре пред бутика на Илейн Чен. С появата й в магазина настъпи необичайно оживление. Веднага й бе поднесен горещ билков чай и докато Даяна отпиваше от ароматичната течност, продавачките се надпреварваха да й показват рокли, поли, блузи, пуловери.
Клиентките изгубиха интерес към стоките в магазина, наобиколиха я и започнаха да я разпитват за Крис, за филма й, вадеха от чантите си листчета, за да вземат автограф от нея. Лицата им бяха грейнали като слънца, едва си поемаха въздух от възбуда, протягаха ръце да я пипнат, сякаш имаха пред себе си същество от друга планета. Даяна имаше чувството, че се извисява по ръст над тях и се изпълва със сила, достатъчна да покори целия свят.
Чак след като се появи самата Илейн Чен и успя да изтика купувачките, заключвайки вратата след тях, стана възможно Даяна да направи своя избор. Но и Илейн знаеше как да предразположи отбраната си клиентела.