Сирените на Холивуд (Книга 1)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Неделева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Сирените на Холивуд (Книга 1)». Краткое содержание книги:
Обаче и тогава не го пусна от прегръдките си; езикът й продължи да пробягва по тялото му. След малко Бейба нежно я отдели от себе си и прошепна:
— Стига, стига засега.
Даяна се сгуши в обятията му; чуваше как бие сърцето му, вдъхваше и неговата, и своята миризма.
— Само че вече е време да си тръгваш — заговори той тихо. — Трябва да вървя да купувам стока.
Тя отвори уста и веднага я затвори. Искаше да остане и да прекара нощта при него, ала знаеше от предишни разговори, че когато щеше да отива за стока, оставането й тук беше невъзможно. „Много е опасно“, беше й казал веднъж и когато тя го попита защо, той само я погледна.
— Вчера, докато ти беше в Кингсбридж, тук дойде онова копеле Смайлър — продължи Бейба, милвайки рамото й. — Предупредих го това да не се повтаря занапред. Работата си е работа и личният ми живот няма нищо общо с нея. Той се оправда, че искал просто да види жилището ми, за пръв път идвал и к’во толкова.
На Даяна често й бе минавало през ума да го помоли да остави тази работа, но после решаваше, че е по-добре да не споменава нищо. Тя беше хлябът му. Беше си я избрал и той си знаеше. Тя не можеше нито да го откаже от нея, нито да го напусне.
— Искам да те питам нещо, момиче…
Даяна още повече се сгуши в топлата му прегръдка и сънено попита:
— Какво?
— Наистина ли за теб това няма значение?
— Кое?
— Това, че съм негър.
Тя сложи длан върху гърдите му и я разпери като морска звезда. Усети под нея пулса и равномерното му дишане. И сега Бейба изглеждаше огромен и силен.
— Тук — все тъй шепнешком отвърна тя — ти си това, което искам. Мъж — и целуна гладката кожа над сърцето му.
Той замълча, загледан в разкривеното петно от бледа светлина, която се процеждаше през щорите. То премигваше на тавана при минаването на всяка кола или камион.
От време на време от улицата долитаха кратки шумове — пронизителен звук на клаксон, приглушено свистене на автомобил, кучешки лай, изблик на смях, испанска реч. И котка измяука някъде.
Даяна погледна крадешком тъмния му профил — в ъгълчето на окото му проблясваше сълза. Тя притисна устни във врата му, ала не му каза какво е зърнала.
Даяна се събуди посред нощ със замаяна глава. Веднага плъзна ръка към леглото на Рубънс, но то беше празно. Защо ли го нямаше? Дали Мария не й каза, че ще закъснее? Не си спомняше.
Усети неприятен вкус в устата си. Опита да го преглътне и си рече: „Пак ще се появи, все едно.“ Изби я пот и изведнъж изпита чувството, че пропада — през леглото, през пода, чак вдън земя, право в центъра й.
Загледа се в тавана. Стори й се на хиляди километра от нея. Виеше й се свят, виеше се толкова бързо, че главата я заболя. Стисна силно очи, ала световъртежът стана още по-осезаем. Отново отвори очи. Какво ли я бе събудило? Заслуша се в ударите на сърцето си, чу лекото свистене на неспокойното си дишане. Тишината някак странно и неестествено усилваше този звук и това я принуди да учести дишането си до задъхване.
Запита се да не би звукът от собственото й дишане да я беше събудил. Ала нещо дълбоко в нея й подсказваше, че каквото и да е било, то не е идвало от нея.
Страх пропълзя от стомаха към гърлото й и заседна там като камък. Тя се опита да го пропъди и в същия момент чу отново звука. Застина неподвижно и напрегна слух, за да го разпознае. Пак го долови и затаи дъх. Тънка гъделичкаща струйка пот залъкатуши надолу по слепоочието й. Звукът идваше някъде от къщата.
Не един, а много звуци почнаха да се приближават все по-близо, тайнствени и тихи. Най-сетне Даяна разбра, че в къщата има някой. Тя се вкопчи в завивките, ала повече от това не можеше да помръдне. Неприятният вкус в устата и стана още по-тежък. Гадеше й се. Стори й се, че чува далечен говор на чужд език. Испански. Да, беше испански. Мислите забушуваха в съзнанието, все още наполовина задръстено от съня, в който й се явиха Бейба и Ню Йорк. Част от нея продължаваше да е на повече от три хиляди мили оттук.
Тя отново е малко момиче, безпомощно и плашливо, в един свят на мрачни сенки и зли намерения. С всяко поемане на глътка въздух някой се доближаваше все по-близо до нея. Тя лежеше просната на леглото като морска звезда. Опита да повдигне глава или поне очи, за да види кой или какво ще се появи на отворената врата на банята.
Силно изщракване почти спря дъха й. Цялата трепереше и обляна в пот, си представи как ще проблесне сребристо смъртоносно острие. Този път страхът отекна в нея като меден гонг, известяващ тревога, а звуковите му вибрации се разпръснаха навън подобно на гонещи се вълни.