Укротяването на кралицата
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #11
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Укротяването на кралицата». Краткое содержание книги:
— А той се вслушва във вас — казва Томас. — Гордее се с учеността ви и приема съветите ви. Ако сте готова да продължите да го предупреждавате и предпазвате от властта и покварата на Рим, и да го съветвате да проявява търпимост към новото мислене, ще продължим. Сигурен съм, че ще продължим — архиепископът се усмихва. — Веднъж той ме нарече „най-големият еретик в Кент“ — казва. — Но въпреки това аз съм негов епископ и негов духовен съветник. Той ще прояви търпимост да изслушва аргументите на онези, които обича. Великодушен е към мен и към вас.
— С мен винаги се държи мило, никога по друг начин — потвърждавам аз. — В началото, когато се оженихме, се боях от него, но започнах да му се доверявам. С изключение на моментите, когато е измъчван от болка, или когато е ядосан за нещо, или когато нещата вървят зле, той е винаги търпелив и великодушен.
— Ние двамата, които сме удостоени с привързаността и доверието му, ще работим за неговото добро и за доброто на кралството — обещава тържествено Томас Кранмър. — Вие, защитавайки каузата на реформата в двора, като показвате на придворните си правилния път, с вашите покои като пътеводен лъч на познанието, а аз ще убеждавам духовенството да се придържа към Библията. Словото, Словото, няма нищо по-велико от Словото Божие.
— Днес той говореше за война срещу реформистите в Германия — казвам. — Боя се, че императорът готви ужасно изтребване на вярващи, клане. Но нямаше как да възразя срещу това.
— Винаги ще има моменти, в които няма да ви слуша. Просто изчаквайте подходящия момент и говорете, когато можете.
— Говори също и за слуховете, че Ана от Клев е родила дете от него, и каза, че тя била украшение за двора ни. Каза ми как хората говорят, че съм болна и има вероятност да умра.
Томас Кранмър ме поглежда така, сякаш се бои какви може да са следващите ми думи. Леко отпуска длан върху главата ми за благословия.
— Стига никога да не сторите нищо нередно, Бог ще ви закриля, а кралят ще ви обича — казва той тихо. — Но трябва да бъдете напълно невинна в какъвто и да е грях, дъще, напълно недосегаема за дори намек за грях. Трябва винаги да показвате съпружеска вярност и съпружеско покорство. Винаги се старайте да правите това.
— Не съм се провинила в никакъв грях — заявявам упорито. — Не е нужно да ме предупреждавате. Аз съм като съпругата на Цезар — никой не може да каже нищо срещу мен.
— Радвам се за това — отвръща Томас Кранмър, който е видял две разпътни кралици да се изкачват по стъпалата към ешафода и не ги е защитил. — Радвам се за това. Не бих могъл да понеса…
— Но как следва да мисля? Как трябва да пиша? Как следва да му говоря за реформата, без да го оскърбя? — питам направо.
— Бог ще ви напътства — казва старият духовник. — Трябва да имате кураж, трябва да използвате дадения ви от Бога разсъдък и вашия даден от Бога глас, и не трябва да позволявате на старите паписти от двора да ви възпрат. Трябва да бъдете свободна да говорите. Той ще харесва това във вас. Не се разколебавайте. Вие сте тази, която Бог е изпратил да донесе реформата в двора. Съберете смелост — и извършете делото си.
Дворецът Гринич
Пролетта на 1546 г.
През февруари треската на краля се връща.
— Никой не може да се грижи за мен, както го правеше Уилям Бътс — казва той нещастно. — Ще умра от липса на добри лекарски грижи.
Настоява да дойда до леглото му, но се срамува от миризмата в стаята, която никакви благовония и билки не могат да прикрият, и не му е приятно да виждам ленената му риза, мокра на подмишниците и изцапана отпред от постоянна пот. Но, което е по-лошо, започва да мисли, че това не е лошо здраве, а старост. Изпада в мрачен страх от смъртта, който нищо освен завръщането на здравето му няма да разведри.
— Доктор Уенди ще направи всичко по силите си за вас — казвам. — Толкова е предан и грижовен. А аз се моля за вас всяка сутрин и вечер.
— А има и лоши новини от Булон — спомня си той измъчено. — Онзи млад глупак Хенри Хауард съсипва всичко, което спечелих там. Той е самохвалко, Катрин. Суетен е. Отзовах го и ще изпратя Едуард Сиймор да заеме неговото място. Мога да имам доверие на Едуард, че ще опази крепостта ми.
— Ще я опази — казвам успокоително. — Не е нужно да се боите.
— Но какво ще стане, ако не се оправя? — Очите му, миниатюрни на подпухналото му лице, се присвиват към мен, изплашени като на дете. — Имам Едуард, ненавършил пълнолетие; налице е Мери, която в миг ще се обърне към Испания. Ако умра сега, този месец, до Великден страната отново ще е във война. Не ми се вярва, че никой от тях няма да вдигне оръжие, и ще казват, че се бият за папата, или за Библията, а всъщност всичко, което ще сторят, ще бъде да хвърлят тази страна в междуособна война, и тогава французите ще нахлуят.