Лунните градини

Тъй или иначе, тя вече бе научила от този кратък разговор повече за имасците, отколкото можеше да се прочете в имперските хроники. Императорът беше знаел повече за тях, много повече, но да записва такова знание не беше в стила му. Това, че той е пробудил имасците, бе хипотеза, оспорвана от немалко учени. А ето, тя вече знаеше, че е вярно. Колко ли още тайни щеше да й разкрие този Т’лан Имасс в небрежен разговор?

— Туул — каза тя, — виждал ли си някога императора лично?

— Аз бях пробуден преди Галад Кетан и след Онак Шенобок, и като всички Т’лан Имасс коленичих пред императора, а той седеше на Първия трон.

— Императорът сам ли беше? — попита Лорн.

— Не. Придружаваше го Танцьора.

— Проклятие! — изсъска тя. Танцьора беше умрял заедно с императора. — Къде е този Първи трон, Туул?

Воинът помисли малко, след което отвърна:

— При смъртта на императора Логрос Т’лан Имасс събраха умове — рядко събитие, извършвано за последен път преди Преселението — и се получи свързване. Адюнкта, отговорът на твоя въпрос е в това свързване. Не мога да задоволя любопитството ти. Това се отнася за всички Логрос Т’лан Имасс и за всички Крон Т’лан Имасс.

— Кои са тези Крон?

— Те идат — отвърна Туул.

По челото на адюнктата изби пот. Легионите на Логрос, когато за първи път се бяха появили на сцената, наброяваха деветнадесет хиляди воини. Смяташе се, че сега са останали около четиринайсет хиляди, като повечето щети бяха претърпели извън границите на империята, в тази тяхна последна Джагътска война. Нима щяха да дойдат още деветнайсет хиляди? Какво бе отприщил императорът?