Сянката на планината

Трябва да се махаме — и то веднага!

Вляхме се в следобедния трафик и си запробивахме път през пълзящите потоци коли. От

време на време минавахме направо по пустите тротоари или отклоненията за

бензиностанции. За броени минути се спуснахме по дългия хълм на „Педър Роуд" и се

озовахме до „Джус сентър", недалеч от гробницата на Хаджи Али.

— Трябва да докладваме на Санджай — казах, докато чакахме на светофара.

— Съгласен.

Спряхме на паркинга пред заведението. Оставихме моторите на персонала и се

обадихме на мафиотския бос. Звучеше сънено, все едно го бяхме събудили от сиеста.

Бързо се окопити.

— Мамка му, какво? Къде сте сега бе, скапаняци?

— При „Хаджи Али" — отвърна Абдула. Държеше слушалката между нас, та да мога да

чувам.

— Не идвайте тук. Ченгетата със сигурност ще довтасат всеки момент и не искам да ви

задават въпроси, за които нямате отговор. Скрийте се и си трайте някой и друг ден, мамицата

му! Кажете ми истината, има ли застреляни цивилни?

При думите „кажете ми истината" Абдула настръхна, заскърца погнусено със зъби и ми

подаде слушалката.

— Няма цивилни, Санджайбай — отвърнах.

Думата „цивилни" обозначаваше всеки, който няма връзка с престъпния свят — всички

извън съдиите, адвокатите, гангстерите, надзирателите в затворите и полицията.

— Двама „Скорпиони" си го отнесоха в краката, а също и един наемник на име

Конканън. Той обаче два пъти в един и същи крак, но аз не бих го отписал. Имаше много

свидетели, повечето — улични мошеници или сервитьори от „Лео".

— Лин, ти си я забъркал тая мизерия и сега ми се обясняваш да я разчистя? Майната ти, копеле!

— Ако не ме лъже паметта — казах спокойно, — ти веднъж застреля човек пред „Лео".

Абдула вдигна два пръста и ги раздвижи.

— Всъщност два пъти — казах. — И не аз забърках тази мизерия, Санджайбай.

„Скорпионите" я забъркаха и то доста отдавна. Последния месец ни нападнаха девет пъти.

Нападнаха „Лео", защото всички обичаме това място и е в сърцето на нашата територия.

Чужденецът, Конканън, иска Компанията на Санджай и „Скорпионите" да се избият

помежду си, защото основава своя собствена банда. Толкова знам аз. Не мога да ти нареждам

какво да правиш, не бих и опитвал. Мога само да ти кажа каквото знам. То е в твоя полза, а

не против теб.

— Мадачуд! Бахинчуд! — кресна Санджай, но после се успокои. — Потулването на това

ще струва цяло състояние. Кой според теб е уредил работата с ченгетата от Колаба?

— Дежурен беше Дилип Светкавицата, но за него това е твърде амбициозно начинание.

Така мисля — той обича враговете си живи и вързани.

— Има един помощник-инспектор, Матре, който от известно време се е заял с мен —