Сянката на планината
- Автор: Робертс Грегори Дэвид
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Zамония
- ISBN: 9786199087701
- Переводчик: Светлана България Комогорова
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Сянката на планината». Краткое содержание книги:
парирах, върху мен се сипеха удари. Отстъпих назад, пазейки равновесие, и се блъснах в
Навин. Спогледахме се за един миг и застанахме гръб в гръб.
Бяхме сами между „При Леополд" и редицата улични сергии. Сервитьорите се колебаеха
под голямата арка на входа. Те бранеха своето; случващото се на улицата не им влизаше в
работата. Пазеха боят да не се пренесе отново в ресторанта.
„Скорпионите" тръгнаха в настъпление. Навин, прилепил гръб към моя, беше сам срещу
четирима. Не можех да му помогна. Трябваше да се справя с Конканън.
Забелязах пролука в защитата му и го обсипах с леви и десни крошета, но на всяко мое
попадение той отвръщаше с удари с палката. Смъртоносната тежест се стовари върху лицето
ми и веднага потече кръв. Колкото силно и умело да го уцелвах, високият ирландец
продължаваше да стои на краката си.
Думи изникнаха в ума ми — снежни шалове, развени от вятъра.
Значи, това е краят…
Но внезапно — също тъй, както беше започнала — разпрата стихна. „Скорпионите" се
отдръпнаха от нас и обкръжиха Конканън.
Двамата с Навин хвърлихме бърз поглед назад, където бе Дидие. Държеше пистолет.
Много се зарадвах, като го видях. Усмихваше се, както се бе усмихвал и Конканън. До него
стоеше Абдула.
Щом се отдалечихме от дулото на пистолета на Дидие, Абдула се пресегна с лявата си
ръка, покри китката на Дидие и бавно свали пистолета надолу, докато се отпусна отстрани
на тялото му.
Последва мълчание. „Скорпионите" се взираха напрегнато, залепнали за мократа
червена следа между борбата и бягството. Очевидци, изпокрили се зад сергиите, дишаха
напрегнато. Дори неспирният трафик сякаш замря.
Конканън заговори. И беше грешка.
— Ти бе, шибан, грозен, дългокос ирански шибаняк! — Той показа всичките си жълти
зъби, настъпвайки към Абдула. — И ти, и аз сме наясно какъв си. Що не кажеш нещо?
Абдула носеше пистолет; и стреля в бедрото на Конканън. Хората нададоха викове и се
разбягаха настрани.
Ирландецът залитна, но не промени позата си, изчакваше да удари Абдула с палката.
Абдула стреля отново; в същия крак. Конканън падна.
Абдула стреля още два пъти — по-бързо, отколкото можеха да видят очите ми. Когато
Хануман и Данда залитнаха назад, разбрах, че грамадният „Скорпион" и слабичкият му
приятел също са простреляни в краката.
„Скорпионите", които още можеха да бягат, побягнаха. Конканън, роден да оцелява,
пълзеше, като си помагаше с лакти, между сергиите за сувенири към улицата.
Абдула направи две крачки и стъпи с всичка сила върху гърба на ирландеца. Дидие бе
плътно до него.
— Ти… шибан… страхливец! — изплю се Конканън. — Давай бе! Направи го! Ти си
едно нищо!
От двете рани в крака му шуртеше кръв. Абдула насочи пистолета към тила му и се
приготви да стреля. Малцината, които се намираха все още достатъчно близо, че да виждат, изпищяха.
— Стига, братко! — креснах. — Достатъчно!
Беше ред на Дидие да постави длан върху ръката на Абдула и полека да избута надолу
пистолета му.
— Твърде много свидетели има, приятелю мой — каза той. — Dommage[50]. Сега
тръгвай. Бързо тръгвай!
Абдула се поколеба. Животински инстинкти бяха обладали сърцето му. Знаех го. Бях
чувал гласа на тези инстинкти зад решетките. В този миг той по-силно желаеше да убие
Конканън, отколкото му се искаше да живее. Пристъпих до него, както други мъже бяха
заставали до мен в затвора за да спасят не само живота, но и душата ми.
— Сигурно още няма ченгета само защото „Скорпионите" са им бутнали да не се вясват, докато не свършат със заведението — казах. — Едва ли ще продължи още дълго. Трябва да се
омитаме.
Абдула свали крака си от гърба на Конканън. Ирландецът незабавно задрапа с все сили
към улицата.
Две коли спряха. „Скорпионите" качиха Конканън и ранените гангстери отзад и
потеглиха с мръсна газ, като блъснаха едно пълно с туристи такси, което кривна встрани.
Навин Адеър бе прегърнал Дивя през рамо. С тях бе и Сунита, стажант-журналистката.
— Добре ли си? — попитах Дивя.
— Мамка ви и мъже! — тросна се тя. — Всичките сте идиоти!
— Вие добре ли сте? — попитах Сунита.
Тя стискаше червената папка с разказите, притиснала я в гърдите си. Трепереше.