Няма връщане назад

— Вие кога научихте, че Лена е бременна?

— Когато получих поканата за сватбата.

— Тя ли ви го каза, или вие сама го забелязахте?

— Какво говорите, става дума за четиримесечна, може би петмесечна бременност, още нищо не личеше. Лена ми каза. Тогава се учудих, че сватбата е толкова скоро — нали през юни се бяхме видели с нея и не бе станало дума за никакво омъжване. А в края на юли тя ме покани на сватба.

— Излиза, че Елена е имала връзка поне от началото на пролетта, забременяла е, канела се е да се омъжи и е продължавала да се държи така, сякаш е все още сама? — зададе коварен въпрос Настя. — И на работа е ходела, и с вас се е виждала.

Тя не се опитваше специално да улови Наталия Разгон в противоречия, в този момент нямаше никакви основания да подозира, че журналистката има нещо общо с убийството, но беше убедена, че в случая с Елена Шчоткина лъжат всички. Във всеки случай нито един от свидетелите не даваше показания, в които всичко да е разбираемо и логично.

— Така ли? — Наталия сякаш остана озадачена от подобна постановка на въпроса. Тя помисли малко, преди да отговори: — Струва ми се, че не беше точно така.

— А как?

— Или това беше някаква особена връзка, различна от друг път, или изобщо не е имала връзка — уверено каза Разгон. — Последният период на самоизтезаване започна при Ленка някъде през есента, май през септември, или пък в края на лятото миналата година. Беше нещо ужасно… Беше страшно да я гледа човек. Към началото на пролетта тя, как да кажа… постегна се. С една дума, всичко си беше, както обикновено, тя започна да намалява натоварванията, развесели се и аз мислех, че всеки момент ще се изгуби отново. Но тя не се изгубваше, срещахме се приблизително веднъж на две-три седмици и Лена по нищо не се различаваше от онази Лена, която бях наблюдавала в също такива периоди. Разбирате ли? Тя и с половин уста не намекна, че очаква дете. И очите й не грееха, както става, когато една жена е влюбена или очаква важни промени в живота си. И ми се струва, че изобщо не обичаше съпруга си — Егор.

— Това ваши наблюдения ли са? Или Елена ви каза?

— Анастасия Павловна, Лена никога нищо не ми казваше, вече ви обясних. Аз изобщо не разбирах защо тя общува с мен. Във всеки случай, не ме използваше нито като съветник, нито като рамо, на което да поплаче.

— А вие, Наташа? Вие защо общувахте с нея?

— Не знам — изведнъж някак беззащитно се усмихна журналистката, — вероятно по инерция. Първите няколко пъти ми беше неудобно да отказвам, нали тя ми бе помогнала в труден момент и се смятах за задължена. А после вече нямаше връщане назад, нали не можеш да кажеш: край, драга, отработих дълга си пред теб и не ми се обаждай повече. Е, и освен това тя безспорно беше интересна събеседничка, беше ми любопитно да я наблюдавам. Надявах се, че рано или късно ще ми разкаже всичко.