Няма връщане назад
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #25
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ХЕРМЕС
- ISBN: 978-954-26-1126-4
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Няма връщане назад». Краткое содержание книги:
— Така ли мислите? — недоверчиво попита Славчикова.
— А вие друго ли мислите?
— Не, ако всичко е, както казвате, разбира се… Ами ако не Васка, а някой друг е организирал фалшивото взривно устройство?
Настя въздъхна. Случаят отдавна вече й бе ясен. Всичко е било точно както го каза. Свръхмнителна бабичка, която е готова във всичко да види зъл умисъл. Наркоманчета, съгледали на неохраняем паркинг скъпа вносна кола, оставена на произвола на съдбата, и решили, че в нея непременно ще намерят нещо за продаване. Неоценен гений, измъчил се в очакване на всеобщо признание и световна слава и опитал се поне по този начин да привлече вниманието към себе си. И оплелата се в своя комплекс за вина писателка Славчикова, която се страхува да погледне истината в очите и да признае очевидното, защото не смее, забранява си да мисли лоши неща за Васенка, пред когото е толкова виновна… Ама че консултация се получи. Приличните хора дори не вземат пари за такива неща.
— Доколкото разбирам, вие искате да знаете със сигурност дали синът на вашия съпруг има нещо общо с историята с бомбата — унило каза тя.
— Да, искам да знам със сигурност — твърдо отговори Катерина. — Инак няма да бъда спокойна.
— Това ще изисква определена работа. Трябва да наблюдаваме Василий, да разпитаме негови познати, да проследим контактите му.
— Аз ще платя колкото трябва. Само го направете, моля.
— Катя, разберете ме правилно… Аз не мога да се занимавам с всичко това. Нямам нито време, нито сили. Мога да се срещам с вас, да обсъждаме някои неща, да разсъждаваме заедно, но не мога и няма да следя Василий, да издирвам негови познати и да провеждам разузнавателни разпити и други мероприятия. За такава работа ви е нужен друг оперативен работник. Или частен детектив. Аз мога да ви препоръчам частен детектив още сега, а за действащ служител на милицията трябва да помисля, да поговоря с хората. За това ще са ми нужни поне няколко дни. Ако искате да знаете моето мнение, аз смятам, че ви е нужен именно частен детектив.
Катерина покорно си записа координатите на Владик Стасов, които й продиктува Настя, и поиска разрешение да се обажда за евентуален съвет. Настя й даде номерата на телефоните си, служебния и мобилния, Катерина вече имаше домашния. Личеше, че според нея всичко се бе получило не точно така и дори изобщо не така, както тя бе разчитала да се получи, и жената бе огорчена, че Настя няма да се занимава с нея, но с всички сили се опитва да скрие това.
Сбогуваха се. След като затвори вратата след гостенката, Настя тичешком се втурна към кухнята да стопли вечерята. От глад вече й притъмняваше пред очите.
— Ти какво така се разтича като младо момиче? — извика откъм стаята Чистяков.
— Ха, че да не съм стара? — звънливо отвърна тя.
И се сепна. На хладилника стоеше дървеният дядка и я гледаше с ехидна усмивка. Жилести крака, овехтели обуща; явно бе изминал дълъг път с тях. На неговата възраст… Хем е два пъти по-стар от Настя.
ГЛАВА 9.
Журналистката Наталия Разгон се запознала с Елена Шчоткина преди няколко години при не толкова печални, колкото късащи нервите обстоятелства. Обрали я. Да, да, толкова банално, грубо и много неприятно. Една късна зимна вечер, когато се качвала в колата си, я изхвърлили от тази кола и я оставили не само без превозно средство, но и без пари, без топло кожено яке и без мобилен телефон. Пак добре че не измъкнали от чантата й паспорта и ключовете от апартамента й, задоволили се с портмонето и документите на колата. Наталия, която по принцип не била глезла, от страх, студ и обида се объркала и не намерила нищо по-добро от това да влезе в най-близкия незаключен вход, за да се стопли, да се успокои и овладее. Разбирала, че трябва да отиде в милицията, но без връхна дреха нямало да е лесно да стигне до нея в студа, а нямало и откъде да се обади по телефон: задигнали й мобилния, след полунощ щяло да е съмнително да тропа на хорските врати с молба да й разрешат да се обади, наблизо не се виждала и телефонна кабина. Докато тя, треперейки от студ и притискайки се до радиатора, тъжно разсъждавала за всичко това, във входа влязла красива млада жена със скъпо кожено палто.