Часовникаря [bg]

Денис Бейкър обаче допусна една грешка. Стана ленив. Не беше лесно да намират подходящи обекти за изнудване (двама бащи дори казаха: „Тикнете го в затвора да му дойде акълът в главата“), затова реши да изнудва повторно стари жертви.

Двама от тях обаче — Сарковски и Крийли — бяха хора с характер и макар че веднъж бяха платили, за да се отърват от Бейкър, втория път вече се опъваха. Единият заплаши, че ще се оплаче в полицията, вторият — пред пресата. Хората на Бейкър отвлякоха Сарковски, закараха го в един индустриален район на Куинс близо до фабриката на негов клиент и го застреляха така, че да излезе като обир. Двама полицаи от участък 118 проникнаха в апартамента на Крийли, стегнаха въже около врата му и го обесиха от балкона.

Откраднаха и унищожиха личните ведомости, книжа и дневници на двете жертви, за да заличат всички следи.

Колкото до материалите от разследванията, в случая „Крийли“ нямаше на практика нищо, но в документите за Сарковски се споменаваха улики, от които някой бдителен следовател би могъл да си извади обезпокоителни заключения. Затова хората на Бейкър уредиха да изчезнат.

Бейкър си мислеше, че ще мине незабелязано, и продължи с машинациите — докато не се появи младата полицайка. Детектив трета степен Амелия Сакс не вярваше, че Крийли се е самоубил, и започна да се рови в случая. След това научи за Сарковски и отвори и това разследване.

Нямаше как да я спре. Не им оставаше друго, освен да я убият. След отстраняването ѝ едва ли някой щеше да се заеме да разследва толкова старателно.

Проблемът, разбира се, беше в това, че ако тя бъде убита, Линкълн Райм веднага ще се досети, че смъртта ѝ е свързана с разследването на „Сейнт Джеймс“, и тогава нищо нямаше да спре него и Селито да открият убийците.

Затова Сакс трябваше да загине в разследване, несвързано с престъпленията от участък 118.

Информаторите на Бейкър го свързаха с наемен убиец. Джералд Дънкан имаше слава на човек, умеещ да инсценира престъпления и да наглася фалшиви мотиви с точността на часовникар, отклонявайки напълно подозренията от поръчителя му.

— Мотивът е най-сигурната следа към убиеца — бе обяснил. — Ако няма мотив, няма подозрения.

Спазариха се за цена (майко мила, не беше евтино) и Дънкан се захвана за работа.

Бейкър му уреди джипа и възможност да се срещне с нещастника, който трябваше да му помага — Винсънт Рейнолдс, когото полицаят навремето бе задържал по подозрения в изнасилване, но трябваше да освободи поради липса на доказателства. Дебелакът беше наивник и прие за чиста монета всичко, което му наприказва Дънкан — че отмъщава за смъртта на жена си, като убива незаинтересовани граждани.

Предишния ден Дънкан включи плана в действие. Часовникаря уби първите две жертви — някакви хора, които бе отвлякъл от Уест Стрийт и Гринич Вилидж. Бейкър се погрижи Сакс да бъде включена в разследването. След това бяха направени още два опита за убийство — това, че не успяха, нямаше значение; извършителят пак беше Часовникаря и той трябваше да е бъде спрян.