Перфектно отмъщение [bg]

Лексис бе настояла за нещо скромно. Апартамент с четири спални на „Куин Ан“, върху хълма досами университетското градче, за да може да ходи пешком на работа. Бърт и аз пийваме бира пред входа, докато чакаме Лексис да се приготви.

Вечерята е хубава. Скара с картофена салата, зелен боб, сос и царевичен хляб, сервирани в красиви порцеланови чинии. Кръгла маса с ленена покривка в скромната трапезария с висок таван. Свещи примигват от старинния сребърен свещник. Алън е довел приятел от отбора си, грамаден колкото Бърт, и ми се налага да спра двамата да се борят с палци, за да мога да вдигна тост с портвайна.

Вдигам чашата си и казвам:

— За семейството.

Бърт се прокашля. Алън и Лексис гледат в масата, след това Алън ме поглежда и казва:

— За семейството.

Алън и приятелят му ни съобщават, че вече закъсняват за баровете на „Маршъл стрийт“. Радвам се като го гледам как целува майка си и я прегръща пред приятеля си. Още по-радостен съм, когато се ръкува с мен и ме поглежда в очите. След като двамата тръгват, се преместваме във всекидневната. Дъските скърцат под краката ни.

Бърт донася дърва и запалва огън в камината, след което се настанява на голям дървен стол с кожена дамаска. Стените са със светлосини тапети с хубави бели линии за корнизи. Гравюри, най-вече от Моне и Мари Касат са окачени в прости рамки, а первазите на прозорците зад тънките бели пердета са окичени с малки зелени растения, посадени в бурканчета от конфитюр. Една от стените е заета с библиотечен шкаф до тавана.

Лексис поставя подноса с кафето на масичката пред дивана и сяда до мен. Камината е изградена от тухли, а лавицата над нея е от резбован златен дъб. Над нея е окачена картината на Синята дупка с онова семейство в мъглата. Дървата в камината изпукват и аз се взирам в пламъците. Говорим няколко минути за футбол, след това притихваме. Бърт се изправя и излиза да се поразходи. Кани и нас, но ние си оставаме по местата.

След като външната врата се затваря, Лексис склонява глава на рамото ми и пита:

— Ще останеш ли изобщо?

Поемам дълбоко дъх и издишвам бавно през носа.

— Винаги ще бъда на твое разположение, Лексис, но Реймънд вече го няма. Казах ти го.

— Ами Сет? — казва тя и докосва бузата ми с опакото на ноктите си. Очите й са навлажнени.

— Самата ти не каза ли, че щом можеш да държиш под контрол съдбата си, значи това не е тя? — питам, поемам пръстите й и ги стискам, преди да ги пусна в скута й.