Перфектно отмъщение [bg]

Франк разглежда някакви документи. Алън е с револвера в ръка. Франк хвърля в пропастта някакъв плик, след това изритва мъжа, когото е прострелял през ръба на скалите. Когато го бутва долу, стомахът ми се свива, но успявам да се сдържа. Той все още държи пистолета си и аз ще бъда лесна мишена, ако се покажа на фона на светлините зад гърба си.

Алън плаче и тогава алчността на Франк надделява. Вместо да остави една от чантите и да задържи пистолета в ръка, той го пъха в кобура, взема едната от чантите и куфарчето и поема пълзешком по затревения склон.

Сега вече бих могъл да го убия, но не бих го направил. Не и след всичко преживяно. Хората на Капоца — които наистина докарват Франк до ужас — са на път за насам. Той трябва да страда. Пъхам 45-калибровия в колана на панталона си. Когато наближава, изскачам иззад скалата, зад която се крия, и се хвърлям отгоре му. Вече във въздуха ме осветяват фаровете, които метат ослепително терена от горе на долу.

Удрям го и се претъркулвам настрани, изправям се на крака и изваждам пистолета.

Дебелата фигура на Франк пълзи заднешком към издатината на скалата, оставил е парите. Светлините на колата — която и да е — току-що пристигнала на място, ни осветява, широк синкав сноп светлина пронизва мрака над развълнуваната река.

— Спри! — крещя аз.

Алън стои настрани, помежду ни. Държи револвера в ръце, насочил го е към мен, размахва го напред-назад. Моят пистолет е насочен право към главата на Франк. Раменете му се надигат в опита му да си поеме дъх. Гледа ме свирепо с онези празни сини очи изпод стрехите на гъстите му вежди.

— Сет — казва той и името се процежда между оголените му зъби. — Къде е Реймънд?

— В момента гледаш към него — отвръщам с лека усмивка на изопнатото си лице.

Франк поглежда към Алън и изкрещява:

— Застреляй го!

Погледът ми не се откъсва от змията.

— Алън — казвам, — дойдох да те върна при майка ти.

— Направи каквото ти казах! — крещи Франк. Лицето му е червено и по малките му дебели устни избива слюнка.

— Той не е твой баща, Алън — казвам бавно и се наслаждавам на моравия цвят, който е придобило лицето на Франк. — Ето защо ти нямаш нищо общо с него. Ти си мой син.

— Шибан лъжец! — озъбва се Франк. — Ще те убия…

Започва да спуска ръце надолу. Аз размахвам пистолета си.

— Само помръдни, Франк, и вече ще си мъртъв.

— Убий го! — крещи Франк на Алън. — Дръпни шибания спусък!

— Генетика, Алън — казвам. — Учил си биология. От двама синеоки родители може да се родят само синеоки деца. А твоите очи са кафяви… като моите.

Чувам Бърт да вика името ми изотзад. С онзи негов дълбок и тътнещ глас. Гигантската му сянка засенчва светлините на фаровете. Виждам как Алън се обръща, виждам и просветването от дулото на пистолета. Сянката изчезва, а Бърт изкрещява.

Очите ми щъкат като обезумели. Франк заляга. Алън пада до него. Пистолетът ми следи Франк, но не мога да натисна спусъка. Главата му е зад тази на Алън.