Перфектно отмъщение [bg]

— Алън — изръмжа Франк, — ние сме в беда.

— Какво е станало?

Франк вдигна окървавената си ръка и стисна устни. Повиши глас.

— Алън Франсис, чуй ме, по дяволите — рече Франк. — Имам план. Всичко ще бъде наред. Иди се преоблечи и си вземи дрехи за няколко дни. Ще те чакам на задния вход.

Погледна часовника си и продължи:

— Побързай. Трябва да се срещнем с Мики при наблюдателната площадка на центъра Рокфелер в полунощ.

— Татко, ние започваме тренировки…

— По дяволите! Погледни това — извика Франк и вдигна ръката си, увита в кървав парцал. — Отивай и си вземай шибаните неща!

Алън излезе. Лексис приближи към мъжа си и посегна към ръката му.

— Франк, дай да…

— Ти стой настрани — рече той, размаха пистолета и се ухили. — Ти няма да дойдеш. Вземам парите от Мики, а на теб не остава нищичко.

— Франк, за какво говориш?

— Кучка — рече той, изправи се и размаха пистолета, сякаш искаше да я удари.

Лексис се дръпна, отстъпи назад.

— Влизай в килера.

— Франк, обясни ми…

— Млъквай, мамицата ти! — рече той, залитна към нея и я подкара към килера. — Знам всичко.

С окървавената си ръка посочи книжата върху леглото.

— Този шибан Реймънд Уайт стои зад всичко това. Той е онзи Сет Коул — рече с дрезгав шепот Франк, — а ти си знаела. Избягал е от затвора и е на свобода. Кой мислиш, че разори Рангъл? И дъщеря му е мъртва. Този шибан Реймънд Уайт иска сега да убие и мен. Иска да убие сина ми и ти си знаела.

— Алън няма да ме изостави — каза тя, почувства зад гърба си рамката на вратата на гардеробната и влезе вътре.

— Мислиш, че той ще разбере ли? — попита Франк и се ухили още повече; придвижи се към вратата и се подпря на дръжката й. — Ще знае само, че се е наложило да се разделим. За да сме в безопасност. Че ще се съберем отново. Но изобщо не си помисляй, че ще те види пак.

Франк я натика в ъгъла. Вдигна пистолета и я удари в слепоочието. Лексис се строполи на пода. Опита се да вдигне ръце да се защити, но той продължи да удря отново и отново с пистолета. Лицето й плувна в кръв. Едното й око се затвори. Натроши зъбите й и тя започна да се дави от бликналата кръв.

Франк се спря и отстъпи назад. Дишаше тежко, държеше се за железния прът, върху който бяха окачени роклите, и изпоцапваше яките им с кръвта си.

— Не можеш да го вземеш — изплака тя и изплю кръв и парчета от зъби на килима. — Не можеш, Франк.

Франк се наведе, запъхтян от усилията. Килна глава на една страна, светлосините му очи горяха под дебелите тъмни вежди.

— Единствената причина, поради която няма да те убия, е това момче.

Обърна се да си върви и залитна към вратата на гардероба.

— Не можеш, Франк — извика тя през сълзи, лицето й вече се бе подуло. — Той не е твой!

Франк се обърна рязко и насочи с трепереща ръка пистолета към нея.

— Мой е — изстена тя и се извърна.