Конспирацията „Моцарт“ [bg]

Самият Бен не се чувстваше особено щастлив.

— Винаги можеш да се откажеш от всичко това, Филип — каза той. — Да се върнеш към предишната си кариера. Архитектите не привличат вниманието на неподходящи хора. Тях никой не ги отвлича, никой не прави опити да ги екзекутира.

— Говориш също като Колет, съпругата ми.

— Сигурно е умна жена — каза Бен.

— Ти също обичаш да живееш на ръба.

— На мен това ми е професията.

— Истината е, че беше страхотен — каза Арагон. — Никога няма да го забравя.

Бен се усмихна.

— Не го направих заради теб.

— Оценявам откровеността ти. Но все пак съм ти благодарен. — Политикът бръкна във вътрешния джоб на сакото си и извади бял плик. — Което ми напомня причината да те поканя на тази среща — продължи той. — Исках да ти дам това.

Бен пое плика от протегнатата ръка на Арагон. Името му беше написано отгоре с равни печатни букви.

Арагон размаха нетърпеливо показалец във въздуха.

— Отвори го! — каза той. После се облегна назад и зачака.

Бен разкъса плика. Вътре имаше само някаква хартийка. Оказа се подписан чек от личната сметка на Филип Арагон, издаден на името на Бенедикт Хоуп. Очите на Бен преминаха по вписаната цифра. Единица с доста нули отзад.

— Нищо не разбирам — каза накрая той. — За какво е това?

— Аз така и пропуснах да ти кажа за наградата, която бях обявил — каза Арагон. — Един милион евро за този, който ми помогне да открия убийците на Роже. — Той се усмихна. — Ти се оказа този. Ти ми помогна. Спипахме ги. Парите са твои. Харчи ги със здраве.

Бен гледаше чека с невярващи очи.

— Благодаря ти, Филип… — каза накрая той.

Арагон се усмихна.

— Е, разбрахме се. Приятно пътуване. Надявам се да се видим отново.

— … но не, не ги искам — довърши изречението си Бен.

— Не приемаш парите ми?

Бен поклати глава.

— Но ти си ги заслужи!

— Погрижи се за вдовицата на Санди Кук — отвърна Бен. — Останалото раздай за благотворителност. Направи добро с парите си. Аз не ги искам.