Червения вълк [bg]

Дървените стени на къщата скърцат и стенат. Отчаяние се стеле на тъмни талази покрай кухненските шкафове и около дървените лампи. Изпълва я силно желание да побегне от това място, навън, надалеч, у дома при децата, да ги целуне, да усети скъпата им топла закръгленост, там, вкъщи при Томас, да го люби с всичката сила на тялото, с цялата страст на съзнанието си.

— Кой друг е бил там?

Лицето на Торд Акселсон е съвсем сиво. Прилича на човек, който ще припадне всеки миг.

— Жълтия дракон и Черната пантера — отвръща той с прегракнал глас.

— Водач е Дракона, Йоран Нилсон от Саттаярви — казва Аника и нещо неуловимо, дълбоко скрито, се мярва за миг върху лицето на мъжа. — А кой е другият?

— Не знам. Карина е Червен вълк, но не знам кои са момчетата в действителност.

— Колко са на брой?

Той търка лице.

— Споменах Черната пантера. Има още Лъв на свободата, Бял тигър, Дракона, разбира се. Да, това са. Четирима мъже и две момичета.

Аника записва имената, забелязала колко смехотворно звучат, но не може да се усмихне, нито дори вътрешно.

— Карина не е ли била с тях онази нощ?

— Тя скъсала с Рагнвалд и поискала да напусне групата. Маргит много й се сърдила, задето ги предала. Лоялността винаги е била номер едно за нея.

Някъде звъни часовник, вероятно в дневната. Аника си спомня за сватбената обява в Норландски новини. Защо ти е да пускаш подобно нещо, ако няма да се жениш?

Поглежда мъжа замислено, опитва да си представи колосалния товар, който са носили двамата заедно и който сега остава само негов.

— Маргит кога сподели всичко това с вас?

— Когато забременя — отвръща Торд Акселсон. — Стана случайно — забравила бе да си пие хапчето, но когато стана, и двамата бяхме много щастливи. А една вечер се прибирах и я заварих обляна в сълзи. Не можа да спре да ридае. Цяла вечер отиде, докато я убедя да ми каже за какво става дума. Страх я бе да не реша да я предам в полицията. Да я зарежа сама с детето.

Замълчава.

— Но не сте го сторили.

— Хана отслужи военната си служба във F 21 — казва Торд. — Офицер от запаса е, а сега учи ядрена физика в Упсала.

— А другата ви дъщеря?

— Ема живее в същото общежитие като Хана. Пише докторат по политически науки.

— Добре сте се справили двамата — отбелязва Аника чистосърдечно.

Мъжът поглежда през прозореца.

— Да. Само че Зверовете си бяха все с нас. Ден не е минал, без Маргит да си спомни за онази нощ. Това я преследваше непрекъснато.

— Но не и вас — казва Аника. — Вие сте си ходили всеки ден на работа с ясното съзнание за случилото се.

Той само кимва.

— Защо не е съобщила в полицията? Нямаше ли да е по-добре, вместо да се измъчва толкова време с тази тайна?

Мъжът се изправя.

— Стига да можеше — отвръща той с гръб към Аника. — След изчезването на Дракона, Маргит получила пакетче по пощата. В него имало един човешки пръст, от дете. Плюс предупреждение.