Убийствени сънища [bg]

Как би могла да забрави? Кимна.

— Така че, ще трябва да ме застреляш, за да ме спреш да ти помогна. — Той я погледна право в очите. — И знаеш, че ще направя всичко за теб.

— Да.

Къщата беше само на неколкостотин ярда от тях. Не се виждаше охрана. Това не означаваше, че няма охрана вътре, помисли си тя.

— Санборн има двама души охрана, които са винаги с него. Не ги виждам.

— Може ли да се стигне до библиотеката от задната страна на къщата?

— Да. Има веранда, която има врата и към библиотеката. — Тя кимна с глава към ъгъла на къщата. — Няма охрана. Къде са?

— Каза, че охранителите са само двама?

— Вероятно е решил, че няма нужда от повече с всички те тези потенциални роби на острова. — Тя кимна към френските прозорци. — Това там е библиотеката.

— Не свети. Ще останеш ли тук, докато аз проверя?

— Не.

— Дяволите да го вземат! — Тръгна към вратата. — Тогава, прикривай гърба ми.

Ройд тръгна с едното рамо напред, стигна до прозорците и ги отвори.

Не последваха изстрели. Той легна на пода и се претърколи на една страна. Софи го последва. Все още нямаше изстрели. Той запали джобното си фенерче и лъчът му обходи стаята. Беше празна. Никакъв звук в стаята. Никакъв звук в цялата къща.

— Може да е изтичал към завода, когато е чул експлозията — каза тя.

— Не мисля, че би направил това. Не би рискувал така ценното си скривалище. Би избягал, за да спечели време и отново да започне борбата. — Изправи се на колене. — А това означава, че си права и че най-вероятно е взел със себе си диска с формулите на РЕМ-4.

— Как?

— По въздуха или с лодка. — Той тръгна към вратата. — Не сме чули хеликоптер. Обзалагам се, че е отишъл на кея и е влязъл в морето с някаква лодка.

И той затича като луд.