Рестарт [bg]

Автор: Кляйн Мэтью
Год: 2013
Язык: болгарский
Год: Бард
ISBN: 9789546553911
Переводчик: Иван Златарски
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Рестарт [bg]». Краткое содержание книги:

Те знаят всичко… Те контролират всеки… Освен теб! Джими смята, че познава добре страха, параноята и загубата. Но май не е точно така. Пияница и женкар, той е на кръстопът. Има един последен шанс да спаси кариерата и брака си и разполага със седем седмици, за да вдигне на крака затъваща компания. В замяна ще получи длъжността генерален директор и с жена си ще могат да започнат на чисто. Този път Джими знае по кой път да поеме. Само че от момента, в който влиза в сградата, той усеща, че нещо не е наред — тук е прекалено тихо и твърде празно. А когато полицията се заинтересува от изчезването на предишния генерален директор, Джими започва да се пита в какво се е забъркал. После открива техника за наблюдение в къщата на съседа си, която е насочена право към неговия дом. И забелязва, че жена му не е просто изморена, а е ужасена и се опитва да го скрие. Нищо не е както изглежда. Джими вече не смята, че живее живота мечта — по-скоро си мисли, че е попаднал във възможно най-лошия кошмар. А когато най-сетне се добира до истината… тя се оказва по-шокираща от всичко, което някой би могъл да си представи.

Перейти на страницу:

Това го разсмива. Мисли си, че съм го продал. Или разменил. За жълти кристали в пластмасово пликче.

— Ясно, Джими, разбрах… — казва той и затваря.

— Боже, господин Тейн — ахва човекът от ФБР, когато слизам от колата. — Изглеждате ужасно.

— Така ли? — докосвам аз лицето си. — Предполагам, че закуската с кристален мет не се е отразила добре на кожата ми.

— Радвам се, че сте запазили чувството си за хумор — усмихва се той. — Не знам защо се опасявах, че вече сте го позагубили.

Подава ми ръка, аз я стисвам. Продължава:

— Кажете ми сега за жена си.

— Взеха я…

— Кой го направи?

Посочвам къщата от другата страна на улицата, където руснаците са разгърнали своето тв студио на име „Денонощно от дома на Джими Тейн“. В алеята няма коли, завесите са спуснати. Зад прозорците не свети.

— Тези хора ме шпионират. Наслагали са камери из дома ми. Наблюдават ме, откакто се преместихме във Флорида.

Мичъл накланя глава и ме разглежда изучаващо. Изглежда нащрек. Това някаква шега, имаща за цел да го злепостави, ли е?

— Наблюдават ви? — повтаря той ключовата дума.

Ще ви покажа.

Повеждам го към предната страна на къщата ми. Вратата е отключена. Бутвам я навътре и влизаме. Във фоайето е прохладно и тъмно.

— Вижте — тръгвам аз към дневната. — Холният часовник е…

Но холния часовник в дневната, който за последен път видях разбит, го няма. Няма разлетели се пружини, парчета стъкло или огънат метал по пода. Има само малък отпечатък в мокета — едва различим — където някога е стоял часовникът.

— Беше си точно тук — объркано казвам аз.

— Кое си е било там, господин Тейн?

Не му отговарям. Изтичвам нагоре по стълбите до спалнята. Вентилатора в тавана също го няма — не е на пода, където го оставих. Гипсовата замазка над леглото е оправена — закърпена, боядисана, съвършено суха.

— Господин Тейн…? — обажда се агент Мичъл зад мен. Обръщам се и го виждам на прага с листче хартия в ръката. — Това ли търсите?

Подава ми го. Това е листче, откъснато от бележника с магнитен гръб, който Либи залепи на хладилника. Картинката показва скочило във въздуха мече от анимационен филм, посегнало към пчела, от която капе мед. Под нея е отпечатано: „Ако не успееш от първия опит, опитай пак“.

Под вдъхновяващото послание е написано с женски почерк:

Джими,

Писна ми. Не мога да приемам повече твоето насилие. Първо Коул… сега и това. Плашиш ме до смърт. Искам малко да бъда сама.

Не ме търси. Ще те открия, когато съм готова.

Мичъл обяснява:

— Беше на масата в кухнята. Това нейният почерк ли е?

— Да — признавам аз. — Но тя не го е написала. Отведоха я. Видях ги.

Кой я е отвел?

— Руснаците.

— Кой е Коул, господин Тейн?

— Синът ми.

— Имате син?

— Не — казвам аз. — Не ми вярвате.

Няма отговор.

— Ще ви покажа къщата им — настоявам аз. — Да отидем отсреща и ще се убедите сам. — Още докато го казвам, увереността ми се изпарява. Знам със сигурност какво ще намерим в къщата на руснака.

Все пак слизаме, като водя аз, минаваме през фоайето и излизаме навън в пещта. Тръгвам през двора, пресичаме улицата и се отправяме към къщата на велосираптора.

— Къде отиваме, господин Тейн? — пита Мичъл зад гърба ми.

— Доверете ми се казвам аз, полагайки усилия да звуча уверен.

Изчаквам го да се присъедини към мен на площадката пред вратата на руснака. Той се приближава бавно — личи му, че е предпазлив и се чувства некомфортно.

Чукам на вратата на руснака. Няма отговор.

— Да влезем — предлагам аз.

— Момент, господин Тейн, аз не мога просто така да вляза в чужд дом…

Завъртам дръжката на вратата. Тя се отваря лесно и безшумно на добре смазаните си панти. В стаята няма мебели.

Мичъл надниква през отворената врата.

Изглежда ми празно.

Влизам. Вътре е топло. Климатикът не работи. Мичъл остава на прага, обмисляйки действията си. После свива рамене и влиза. Фоайето, от което има видимост към всички стаи, е празно. Няма мебели. Няма признаци, че е обитавано. Няма руснаци. Няма я Либи.

— Те живееха тук — настоявам аз.

Кои, господин Тейн?

— Хората на Гул Гедросян.

Той извива вежди театрално.

— Хората на Гул Гедросян? И всички са живели тук заедно? В тази къща? Като някакво братство? — В гласа му има лесно доловима насмешка. Но защо, за бога, ще го правят?

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?