Рестарт [bg]

Омитам три резена бекон. Аманда ми дава десертно сусамено блокче, което натъпквам в устата си с надеждата да спре бученето в главата ми. Не го прави. Всичко е както някога… в лошите ми дни. Отново. Сега си спомням: чувството след това, когато започваш да си мислиш за кранк всяка секунда — зверската нужда от него, не за друго, а просто за да се почувстваш отново нормален. Не е като хероина или перкоцета, с които имаш около седмица или две, за да решиш дали си готов да приемеш живота на пълноправен наркоман, или ще се откажеш — макар и с мъка — след няколко опита.

Не, метът е различен. Той се завира в лицето ти и изисква. Той е като ревнива приятелка, откачена любовница. Нуждае се от цялото ти внимание. Иска да му се отдадеш. Веднага.

— Джим — обажда се Аманда. Беше излязла от кухнята, но се е върнала и държи нещо в ръцете си, държи го внимателно като ранена птичка. — Вземи това.

Поглеждам към ръцете й. Пистолет. Черен и ъгловат, с профила на оса.

— Какво е това? — ненужно питам аз.

— Пистолет, глупи. Използва се, за да стреляш по хората.

Не използвам пистолети, за да стрелям по хората.

— Нямаш представа с кого си се забъркал. Погледни тук… — Тя го хваща с дулото надолу. — Това е предпазителят — обяснява ми и докосва с пръст дясната страна на дръжката. — Натиска се надолу с палец, преди да стреляш.

— Няма да стрелям.

— В цевта има куршум — продължава тя, без да ми обръща внимание. — Трябва само да натиснеш предпазителя и да дръпнеш спусъка. Разбра ли?

— Аманда…

— Първо предпазителя, след това стреляш…

— Аманда…

— Вземи го — и тя го натиска в ръцете ми. Вземам го. Изненадан съм колко е тежък.

— Откъде имаш пистолет?

— От един приятел. За защита.

— В случай, че дойде за теб.

— Не „в случай“, а когато.

Прибирам пистолета в джоба си. Той се намества тежко на бедрото ми.

— Няма да се бавя — казвам аз. — Чакай ме тук. Целувам я по бузата, както се целува леля. Когато се дръпвам, тя слага ръка на тила ми и ме притегля до себе си. Целува ме с отворена уста, със сила. Отчаяна, безумна целувка — целувката на жена, която смята, че повече няма да те види. Не много окуражаващо.