Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Рестарт [bg]
Рестарт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Рестарт [bg]

Электронная книга - «Рестарт [bg]». Краткое содержание книги:

Те знаят всичко… Те контролират всеки… Освен теб! Джими смята, че познава добре страха, параноята и загубата. Но май не е точно така. Пияница и женкар, той е на кръстопът. Има един последен шанс да спаси кариерата и брака си и разполага със седем седмици, за да вдигне на крака затъваща компания. В замяна ще получи длъжността генерален директор и с жена си ще могат да започнат на чисто. Този път Джими знае по кой път да поеме. Само че от момента, в който влиза в сградата, той усеща, че нещо не е наред — тук е прекалено тихо и твърде празно. А когато полицията се заинтересува от изчезването на предишния генерален директор, Джими започва да се пита в какво се е забъркал. После открива техника за наблюдение в къщата на съседа си, която е насочена право към неговия дом. И забелязва, че жена му не е просто изморена, а е ужасена и се опитва да го скрие. Нищо не е както изглежда. Джими вече не смята, че живее живота мечта — по-скоро си мисли, че е попаднал във възможно най-лошия кошмар. А когато най-сетне се добира до истината… тя се оказва по-шокираща от всичко, което някой би могъл да си представи.
1 ... 117 118 119 120 121 122 123 124 125 ... 148
Перейти на страницу:

— Малко ме плашиш — признавам аз, докато се откъсвам от нея.

— Вземи и това — подава ми тя мобилния си телефон. — И ако има проблем, обади ми се.

— Смятам само да говоря с полицията, Аманда. Полицията. Това са добрите момчета.

— Да въздъхва тя. — Знам.

44

Вземам кабриолета на Аманда и потеглям за дома си. Паркирам в началото на алеята.

Последния път, когато бях тук, от тъмното небе се изливаше пороен дъжд, жена ми беше натикана в кола, а аз едва се изплъзнах на руски бандити, като скочих с главата надолу в басейн от втория етаж. Тази сутрин дворът е огрян от слънце, а къщата изглежда като реклама на онези щастливи домове в предградията, които чакат деца, готови са за крокет на моравата и за прясно изпечени курабийки на перваза на кухненския прозорец.

Агент Мичъл още не е пристигнал. Това означава, че имам време да направя телефонното обаждане, от което се страхувам. Набирам номера по памет. Когато Гордън Крамер ми отговаря, аз му казвам:

— Гордън, Джими е.

— Какво става? — излайва той вместо поздрав. Телефонно обаждане от Джими Тейн в осем сутринта може да означава само, че трябва някой да му плати гаранцията. Колко?

— Не е гаранция — успокоявам го аз.

— Пиян ли си?

— Не.

— Друсан?

— Не, Гордън. — Това, стриктно погледнато, е истина: не съм друсан в този конкретен момент.

— Трябва ли да си купя самолетен билет и да дойда да те спасявам?

— Не, не е това. Причината, поради която се обаждам… не са наркотиците… по-скоро е свързана с… полицията.

— Полицията? — повтаря той. Личи си, че не му харесва. Казва думата с отвращението, с което би изрекъл „балерини“. Какво означава това, че е свързано с полицията ли?

— Гордън, ще ти кажа нещо. Искам да ме изслушаш. Да ме изслушаш до края. Обещай ми, че ще ме оставиш да ти обясня всичко.

— Добре.

— Обещаваш, че ще ме изслушаш. Ще ме оставиш да свърша?

— Обещавам.

— Добре — поемем дълбоко дъх. — Компанията, която ме нае… тя е фасада на мафиот. Управлява се от руски дилър на мет…

— По дяволите, Джими! — изревава Гордън. — Пак си почнал, кучи син такъв!

— Обеща да ме оставиш да свърша.

— Излъгах, шибаняко. Както ти ме излъга, че ще стоиш чист.

— Чист съм — настоявам аз. Изслушай ме, Гордън, моля те! Дай ми да свърша.

— Добре, свършвай.

— Руснакът се казва Гул Гедросян. Чувал ли си го?

— Я пак?

— Гул Гедросян — повтарям аз.

— Не, никога.

— Той краде от компанията. Плаща ми, за да гледам на другата страна. Изнудва Либи. Принудил я е да ме следи. Монтирал е „бръмбари“ у нас.

— Какво е монтирал?

— Подслушвателни устройства, Гордън. Камери. Наблюдават ме. Шпионират ме. Те…

— Джими — прекъсва ме той, Джими, трябва да съм честен с теб. Този разговор… не е много успокоителен. Това не е разговор, който бих нарекъл успокоителен.

— Той взе Либи, Гордън.

— Взе я?

— Отвлече я.

— Господи, Джими, надрусал си се — въздиша той. Звучи тъжен. Разочарован. — Надрусал си се като…

— Не — настоявам аз. — Наистина. Всичко, което ти казвам, е истина. Предстои ми среща с ФБР. Тук има един агент, който издирва Гедросян. Работи в някакво звено за специални престъпления в Тампа. Можеш да го издириш и провериш. Знае всичко за Гул Гедросян. Той ще гарантира за мен. Казва се Том Мичъл.

Поглеждам към улицата.

— Тъкмо идва — уверявам го аз. В действителност бих излъгал Гордън, че Том Мичъл е пристигнал, за да мога да сложа край на този мъчителен разговор, но шеви импалата на агента наистина спира от другата страна на улицата. Сам е в колата. Когато ме вижда, той махва през прозореца. — Трябва да свършвам, Гордън. Направи ми една услуга.

— Каква, Джими?

— Открий каквото можеш за този Гедросян. Трябва да знам срещу кого съм се изправил.

— Джими…

— Моля те, Гордън, направи изключение — повярвай ми.

На прозореца на колата ми се почуква. Агент Мичъл стои до вратата.

— Добре, добре… — въздъхва пак Гордън. Не ми звучи като човек, който ми вярва. Джими, защо имам чувството, че това няма да завърши много добре за теб?

— Защото никога не свършва добре, Гордън.

— Вярно — съгласява се той. — Никога не свършва добре…

— Обади ми се на този номер — завършвам аз. — Другият ми телефон беше… как да ти кажа… наложи се да се отърва от него.

1 ... 117 118 119 120 121 122 123 124 125 ... 148
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)