Вълците от Кала

— Сам не бих могъл да се изразя по-мъдро.

Тя се усмихна разсеяно. Бързо насочи вниманието си отново към момчетата, но Роланд добре видя страха в очите и. Дори ужас.

— Бен, Джейк! — извика тя. — Стига! Измийте се и се прибирайте! Направила съм пай със сметана!

Бени се показа от горния етаж на плевнята:

— Татко позволи да спим в палатката ми на скалите, сай, ако ти е угодно. Маргарет Айзенхарт погледна съпруга си и той кимна.

— Добре — извика тя. — Спете там и се забавлявайте, но ако искате да ядете пай, побързайте. Последно предупреждение! И първо да се измиете! Ръцете и лицата!

— Добре, благодарност-сай. Може ли и Ко да яде пай?

Маргарет Айзенхарт потърка челото си с лявата ръка, сякаш я болеше глава. Все още държеше дясната под престилката.

— Да — извика тя, — има и за скункса, защото може би той е самият Артур Елд и ще ме възнагради със скъпоценности и злато, и изцелителното си докосване.

— Благодарност-сай — изкрещя Джейк. — Може ли да скочим по още веднъж? Това е най-бързият начин за слизане.

— Аз ще ги хвана, ако падат встрани, Маргарет-сай — увери я Анди.

Сините му очи проблеснаха, после потъмняха. Той сякаш се усмихваше. На Роланд му се струваше, че роботът има две самоличности — сприхава стара мома и на безобиден измамник. На Стрелеца не му харесваше нито една от двете и добре разбираше защо. Той се отнасяше подозрително към всякакви машини, особено към онези, които се движат и говорят.

— Говори се, че стомната се чупи на последния път, но давайте, щом толкова искате — рече Айзенхарт.

Те скочиха и нямаше нищо счупено. И двете момчета се приземиха точно в средата на копата сено, скочиха на земята, като се заливаха от смях, после се втурнаха в кухнята, следвани от Ко.

— Прекрасно е колко бързо се сприятеляват децата — отбеляза Маргарет Айзенхарт, но не изглеждаше като човек, който е видял нещо прекрасно; беше тъжна.

— Да — съгласи се Роланд, — прекрасно е. — Канеше се да завърже връвчиците на торбата си, но неочаквано се разколеба и се обърна към Айзенхарт: — С какво умеят да стрелят хората ти? С лък или ба? Защото съм сигурен, че не е с карабина или револвер.

— Предпочитаме ба. Слагаш стрелата, навиваш, целиш се и стреляш, лесна работа.

Роланд кимна. Това беше очаквал. Не вършеше голяма работа, защото ба рядко бе точен на повече от двайсет и пет метра, и то при тихо време. Стрелите лесно се отклоняваха дори при лек ветрец… да не говорим за буря.

Айзенхарт гледаше жена си. В очите му се четеше обожание. Тя вдигна вежди. Какво имаше? Със сигурност беше свързано със скритата и под престилката ръка.

— По дяволите, кажи му — измърмори Айзенхарт.

— Това не променя нищо. Нищо! Благодарност-сай! — изкриви устни злобно.

Роланд бе объркан, но в него трепна надежда. Може би не беше оправдана, но по-добре празна надежда, отколкото тревогата и объркването — и болката, — които го измъчваха напоследък.

— Не — прошепна сконфузено Маргарет. — Мястото не е подходящо. За показване — може би, но не и за разказване.