Преди да увиснат на въжето
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Преди да увиснат на въжето». Краткое содержание книги:
На бледата лунна светлина лицето на магистър Айдър изглеждаше още по-изпито и изнурено. Костите опъваха бледата кожа, а на едната буза имаше няколко тъмни драскотини. Главата й беше обръсната — знакът на осъдените за държавна измяна. Без коса черепът й изглеждаше направо малък, почти детски, а шията й — абсурдно издължена и тънка. За това допринасяха и чертите от тъмни синини — зловещи отпечатъци от брънките на веригата на Витари. От властната добре поддържана жена, която сякаш преди цяла вечност го беше въвела под ръка в залата за аудиенции на лорд-губернатора, не беше останал и помен. Няколко седмици в тъмнината, в непоносимата жега, на мръсния под на килията, без да знаеш дали след час ще си още жив — това направо ти скапва външния вид. От опит го знам.
Тя вирна брадичка и погледна Глокта с блестящи в тъмното очи. Тази смесица от страх и открито неподчинение, случва се при някои хора, когато вече са наясно, че е ударил сетният им час.
— Началник Глокта, не смеех и да си помисля, че ще ви видя отново. — Непринуденият, дори жизнерадостен тон, с който изрече думите, не успя да прикрие нотката страх в гласа й. — Сега какво? Вързан за краката камък и в залива, така ли? Не смятате ли, че ще е прекалено мелодраматично?
— Със сигурност, но не такова е намерението ми. — Той погледна Фрост и му кимна с едва забележимо движение.
Айдър трепна, стисна очи и прехапа долната си устна. Прегърби рамене, когато усети как огромният практик застава зад гърба й. В очакване на довършващ удар в тила? На нож между плешките? Метална струна приз шията? Ах, тази ужасна неизвестност. Кое ли ще е? Фрост вдигна ръка. Нещо метално проблесна в тъмнината. После се чу тихо изщракване, когато ключът влезе в ключалката и отключи оковите на китките на Айдър.
Тя бавно отвори очи, премести отпред ръце и замига, все едно ги виждаше за пръв път.
— Какво е това сега? — попита.
— Точно това, което изглежда — Глокта кимна към края на кея. — Този кораб тръгва за Уестпорт със следващия отлив. Имате ли контакти в Уестпорт?
Жилите в тънкия й врат потрепериха, докато преглъщаше.
— Имам контакти навсякъде.
— Хубаво. Тогава ви освобождавам.
Последва продължителна пауза.
— Свободна ли съм? — Айдър вдигна ръка и замислено поглади наболата коса по главата си, докато изучаваше продължително лицето на Глокта. Не знаеш дали да вярваш на ушите си и с право. Аз самият не знам дали да си вярвам. — Негово високопреосвещенство се е размекнал до безобразие.
— Не бих казал — изсумтя Глокта. — Сълт не знае нищо. Смея да твърдя, че ако не беше така, сега и двамата щяхме да плуваме в залива с камъни на краката.
Очите й се присвиха. Кралицата на търговците обмисля сделката.
— Каква е цената тогава?
— Цената е, че оттук нататък вие сте мъртва. И напълно забравена. Избийте си Дагоска от главата. С града е свършено. Намерете други хора, които да спасявате. Цената е да напуснете Съюза и никога повече да не се връщате. Никога.
— Само това?
— Само това.
— Защо?
А, любимият ми въпрос. Защо го правя? Глокта вдигна рамене.
— Какво значение има? Човек, загубил се в пустинята…
— Приема вода от който му предложи и колкото му дава. Не се тревожете. Няма да откажа предложението. — Тя рязко протегна ръка и Глокта почти се дръпна назад. Айдър докосна нежно бузата му. Останаха така за момент. Усети гъдел по кожата си, очите му потреперваха, вратът го болеше. — Може би — прошепна тя — при други обстоятелства…
— Ако аз не бях сакат, а вие не бяхте предателка, такива обстоятелства ли? Нещата са такива, каквито са.
Айдър свали ръката си и се усмихна леко.
— Разбира се. Тогава до следващия път…
— По-добре да няма такъв.
Тя закима бавно.
— Сбогом тогава.
Айдър вдигна качулката си и лицето й потъна в сянка. След това заобиколи Глокта и тръгна с бърза крачка по кея. Отпуснал тежестта си на бастуна, с ръка на бузата, където допреди малко бяха пръстите й, той проследи отдалечаващата се фигура. Така значи. За да накараш жена да те докосне, се иска само първо да й спасиш живота. Трябва по-често да го правя.
Обърна се, направи няколко болезнени крачки по прашния кей и зарея поглед в тъмните сгради отпред. Дали практик Витари не наблюдава някъде оттам? Дали тази малка сценка няма да намери място в следващия й доклад до архилектора? Усети как по потния му гръб премина болезнена тръпка. Знам, че аз няма да я включа в моя, но какво значение има? Вятърът промени посоката си и сега той долови миризмата. Същата миризма, която някак успяваше да се промъкне до всяко кътче в града. Острата миризма на изгоряло. На дим. На сажди. На смърт. Ако не стане чудо, никой от нас няма да напусне жив това място. Погледна през рамо. Карлот дан Айдър вървеше по подвижния мост на кораба. Е, поне един ще успее.