Другата кралица
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #7
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Другата кралица». Краткое содержание книги:
Шрусбъри нарича това място моята омагьосана кула, и казва, че това е моето собствено кралство, докато се сдобия с друго. Той ми обеща, че ще прекарвам дните си тук, напълно необезпокоявана. Оставя един страж на онази страна на моста, която е откъм брега, не за да ми попречи да изляза, а за да се погрижи никой да не ме безпокои в следобедите, когато се изтягам лениво на легло за дневна почивка в сянката на някоя арка, където белите рози от сорта „Тюдор“ тъкмо са напъпили и бавно разгръщат белите си венчелистчета.
Лежа на копринените си възглавнички, заслушана в моя свирач на лютня, който ми пее мечтателните песни от Лангедок, песни за любов и копнеж, невъзможни романтични истории за клети мъже, които изпитват обожание към жестоки господарки, и птиците пеят заедно с него. В парка има чучулиги. Чувам ги как чуруликат с всяко размахване на крилата си, докато се издигат към небесата. Дори нямаше да разбера, че се наричат чучулиги, ако не беше Шрусбъри. Той ми ги показа в полет, посочи малката птичка на земята, а след това ме научи да се ослушвам за тяхната вдъхновяваща, извисяваща се в небето песен. Каза ми, че те пеят, докато летят нагоре, всеки размах на крилото ражда нов прекрасен мелодичен изблик, а след това безмълвно прибират криле и се спускат към гнездото си.
Няма нищо, което да правя тук, в Чатсуърт, през това лято: нищо, което мога да правя. Не е нужно нито да се боря, нито да се тревожа. Трябва само да чакам съгласието на Елизабет, позволението на Сесил, и най-после мога да бъда уверена, че съгласието им трябва да дойде. Може и да не им харесва, но аз спечелих, отново, по силата на простото си наследствено право. Моят полубрат е мъртъв и няма никой друг, освен мен, който да заеме трона на Шотландия. Скоро Елизабет ще умре и няма да има никой друг, освен мен, който да седне на трона на Англия. Аз ще получа троновете, които ми се полагат по право, тъй като съм родена и възпитана като кралица, свято създание с неотменими права. Те се бореха срещу това неизбежно развитие на нещата, а аз се борех за него: но в крайна сметка то е моята съдба. Божията воля е да бъда кралица на Шотландия и кралица на Англия, и voila! Волята Му ще се изпълни.
Сутрин излизам на езда в прекрасните гори, понякога нагоре до ловната кула, която съобразителната Бес е проектирала и построила заради разкриващия се оттам изглед из цялата тази надарена с неопитомена красота околност, а понякога продължавам чак нататък до блатата. Свободна съм да ходя където пожелая, и съм придружавана само от почетна стража и от Шрусбъри, моят най-скъп компаньон и единствен приятел. Следобед лежа на слънце и се унасям в дрямка.
Спохождат ме сънища. Не кошмарите, които ме преследваха в Шотландия, а сънувам, че съм отново във Франция, сред слънчевата светлина на детството си. Танцуваме в градините на Фонтенбло, а музикантите — о!, цели петдесет музиканти свирят за нас, четирите деца! — музикантите ни свирят, а ние поръчваме отново и отново една и съща мелодия, за да можем да упражняваме танца си.
Репетираме за пристигането на краля — кралят на Франция, ослепителният Анри II, моят свекър, единственият баща, когото съм познавала, единственият мъж, който някога ме е обичал, без да иска отплата за това, единственият мъж, на когото мога да се доверя, и на когото някога съм се доверявала.
Той приближава и скача от коня си: с шапка, кривнала се на една страна върху тъмнокосата му глава, с лъскави кестеняви брада и мустаци. Сграбчва ме в обятията си — първо мен преди всички, преди своя син и наследник, преди дъщерите си.
— Скъпо мое момиче — прошепва в ухото ми. — С всеки изминал ден ставате все по-красива, с всеки ден сте все по-изящна. Кажете, че ще зарежете малкия Франсоа и ще се омъжите за мен.
— О, да! — извиквам без миг колебание. Заравям лице в копринено меката му брада и вдъхвам уханието на чистото му бельо и миризмата на одеколона му. — Ще се омъжа за вас още утре. Ще се разведете ли с мадам Серпант заради мен?
Това е много дръзко от моя страна, но го кара да се разсмее гръмко:
— Утре, скъпа моя, ma cherie. Веднага! Утре ще го направя. А сега ми покажете своя танц.
Усмихвам се насън и се обръщам към слънцето. Някой, една от прислужничките ми, премества една брокатена завеса, така че слънцето да не блести върху лицето ми. Кожата ми трябва да остане бледа като сметана. Дневната светлина не бива да опропасти това, което е изключително в моята красота. Той каза, че трябва винаги да съм защитена от слънцето, винаги облечена в най-хубавите копринени платове, които могат да се намерят, винаги нагиздена с най-прекрасните накити: нищо освен най-доброто сред най-доброто за малката престолонаследница.