Господарка на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарка на Империята». Краткое содержание книги:
Но точно когато здравите нерви му бяха най-нужни, обективността го изостави. Пред една умираща куртизанка собственото му оцеляване изведнъж му се стори толкова безсмислено, колкото да се опитва да улови слънчев лъч.
Умът му крещеше, че трябва да остане верен на Мара, но сърцето му го смъкна на колене до раненото момиче. Време и обстоятелства се размътиха. Вече не можеше да различи коя е омаялата го куртизанка и коя близначката й. В тъмното, под лунната светлина, в болезненото объркване на мига самоличностите им сякаш се сляха. Противно на всякакъв инстинкт за самосъхранение Аракаси я прегърна, широко отворил очи, и я дръпна, докато тя не потръпна, не изохка и сякаш след цяла вечност най-сетне не спря да диша.
Чувстваше се като пребит. Ноктите му се бяха впили в дланите, зъбите му бяха пуснали кръв. Догади му се от силния солен вкус на езика му и вонята на смърт, ударила в ноздрите му. Почти не забелязваше живата, която хлипаше в оцапаните с кръв чаршафи. Умът му засичаше, но не разбираше бърборенето й.
Вдиша хрипливо и с усилие разтвори скованите си ръце. Сърцето му сякаш замръзна, щом мъртвото момиче се изплъзна от прегръдката му.
По инстинкт реагира на звука зад себе си, обърна се и хвърли ножа. Улучи почти точно. Слугата, понечил да влезе, беше служещ в харема кастрат, дошъл да се погрижи за подопечните си. Ножът го перна през шията. Мъжът се задави и се блъсна в пилона на вратата. Аракаси — винаги беше бърз, но тази нощ крайниците му бяха станали тромави — скочи. Краката му се заплетоха в мокрите от кръв чаршафи и възглавници. Удари кастрата в корема и го повали. Заби пръсти в раната и от плисналата по лицето му кръв разбра, че е прерязал артерията му. Натика юмрук в устата на жертвата си и в отговор кастратът го захапа до кокала.
Ако пазачите на мъртвия обаджан не бяха навън, за да търсят убиец, който според логиката трябваше да бяга, борбата им щеше да привлече внимание. Сега, вкопчен в умиращия, Аракаси имаше чувството, че става нещо нереално. Кастратът най-сетне се свлече отпуснат и Аракаси се измъкна от стаята.
Не познаваше къщата. Усетът за посока, който беше натрупал, докато чакаше под покрива, го бе изоставил. Как да намери дневника с тайните на тонга? Тази книга пазеше записите за всеки договор в шифър, познат само на обаджана. На посредниците не се казваше нищо, освен името на жертвите, посочени да умрат.
Записките на тонга бяха наследството на тиранджана, който трябваше да поеме управлението на мястото на току-що убития водач. Дневникът сигурно щеше да се пази и още преди суматохата на търсенето да е заглъхнала, съветникът на обаджана в извезания на цветя халат щеше да е пратил тиранджана да го прибере.
Чу далечни гласове и писък. Времето му в къщата вече бе ограничено до по-малко от няколко минути, а умът му оставаше изтерзан от спомена за мъчителната смърт на едно момиче. Измъкна се бързо и прехвърли наум последните си изводи, на правени през горещите часове чакане под покрива. Това беше дворецът за удоволствия. Обаджанът беше на неделна почивка. Книгата със записите, която никога не оставаше далече от него, щеше да е тук, в заделено за нея място. Входният параван с най-здрава конструкция трябваше да води до съкровищницата, където щяха да се пазят свитъците на тонга.
Тръгна бързо по коридора, придържайки се в сенките, колкото бе възможно. Загасваше фенерите, където смееше да се спре, потръпваше и се сепваше при всеки звук. Зави на един ъгъл и едва не се блъсна в мъж с гръб към него. Мъжът се обърна рязко. Беше войн, поставен да охранява заключената врата. Аракаси се хвърли напред и преряза жилите на китката му, докато той посягаше да извади меча си, и се блъсна във вратата.
Някой в коридора извика.
Останал без никакво време, Аракаси пак натресе с все сила противника си във вратата. Пазачът се възпротиви, опулил очи от ужас, залитна, загубил равновесие, и отчаяно посегна към стената.
След това падна. В глезените му се бяха оплели някакви обтегнати нишки и от стените излетяха къси стрели. Подът, където беше рухнал, потъна надолу със стържещ звук и през разкъсаните шарки на плочите изригнаха остри втвърдени със смола копия и пронизаха гърчещото се тяло.
Аракаси не обърна внимание на смъртните му гърчове, а подсетен от последния му акт, огледа стената и откри между стенописите малка дупка. Сети се за какво служи — беше отвор за заключваща игла, която да обездвижи механичните капани в стаята. Натика ножа си в нея и нахлу вътре.