Господарка на Империята

Затича в нощта през натежалите от росата треви. Спомените за края на Корбарг и за една друга смърт го накараха да осъзнае промените, настъпили в него самия. Никога повече нямаше да предприеме такива мерки срещу човек, нито заради Мара, нито заради дълг, нито заради чест. Не и след като беше държал в ръцете си умиращата куртизанка и за миг я беше объркал с другото момиче. Невъзвратимо се беше поддал на повика на сърцето си. Ако антидотите на Корбарг и отровата в тялото му не си съвпадаха… Аракаси беше фаталист — докато друг спомен не изплува на повърхността: полудялото момиче в стаята на обаджана. Истеричният й плач се превъртя отново в ума му, неразбраното й ломотене се открои с плашеща яснота. Беше казала: Той познава Камини!

Камини, която беше едната от двете близначки, едната собственост на немощен старец, а другата мъртва с обаджана. За първи път в живота си Аракаси се замоли трескаво на боговете на Келеуан, умоляваше Сиби, която беше Смъртта, да не го повика в залите на своя брат Туракаму. Имаше нужда от късмет или от чудо, най-вероятно — и от двете. Защото слабостта му с разсейването в покоите на обаджана пращаше смъртта към вратата на Камльо. Беше оставил полудялото момиче живо, а тонгите щяха да продължат да търсят убиеца. Щом се съмнеше, когато дойдеше тиранджанът, за да се заеме с последствията, щеше да последва по-методичен лов. Куртизанката щеше да бъде разпитана.

Аракаси осъзна и втора грозна истина: заради Камльо можеше да бъде принуден да говори, ако го заловяха. Бързо потисна тревогата си. Единственият начин да спаси близначката, която обичаше, беше чрез Мара. А единственият начин да защити господарката си беше чрез момичето, което знаеше, че работи за могъща Лейди с огромно богатство. Малко такива Управляващи господарки имаше в империята. Тонгът щеше да удвои атаките си срещу Мара. Докато досега тонгът нанасяше ударите си заради чест, сега щяха да нападат заради оцеляването си. Аракаси щеше да е само на няколко минути пред убийците в бяга си да стигне до Камльо. Ако успееше да намери някой от новите си агенти в Онтосет, можеше да прехвърли ценния си товар, но нямаше нито миг за бавене. От мига, в който наяве излезеше фактът, че убиецът на обаджана е познал Камини, братството щеше да разследва, да тръгне назад по следата от имението до търговеца на роби и до живата близначка. Щяха да оставят трупове след разпитите си. Ако агентите им в Кентосани получеха вест преди да успее да спаси Камльо…