Господарка на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарка на Империята». Краткое содержание книги:
Ако преживееше тази вечер, щеше да откупи свободата й, може би щеше да й покаже по-замайващите радости на свободния живот. Ако поискаше да го има. Ако след цял живот угаждане на прищевките на много господари, не намираше вече мъжете за отвратителни… Устната на Аракаси се кривна в самопрезрение в тъмното. Той мечтаеше! Мечтаеше като поболяло се от любов момче! Не беше ли го научил животът никога да не се доверява на непредсказуемите пориви на сърцето?
Потисна импулса да изругае.
Беше ирония, от най-черния и горчив вид, това, че самата мисия, която го бе свързала с нея, можеше да й нанесе най-ужасната беда. Със сурова логика, в задушаващия зной под дървения покрив, разбра: щеше да му трябва чудо на боговете, за да излезе жив от мисията си. Шансовете сега го облагодетелстваха да нанесе удара срещу обаджана, който беше замислил. Но дори ударът да се окажеше смъртоносен, измъкването от най-добрите убийци на тонга — а след тях и от отмъстителния гняв на тиранджана, приемника на обаджана — бе невъзможно.
Потръпна от умора и напрежение. Смени хватката си на дръжката на ножа, станала странно хлъзгава и потна от съмнението му. Как можеше една чаровница куртизанка да го е изкусила да постави нейното добруване над волята на Мара, господарката, чийто живот обичаше повече от своя собствен? И все пак Камльо бе успяла. Заради Мара обаджанът на тонг Хамой щеше да умре. Но ако той, Аракаси, оцелееше, една малка, тайна частица от него трябва да си остане негова. Грижата му за куртизанката, която можеше да обича или не — а чувствата му много лесно можеха да се коренят в глупава жал, — трябваше да бъде проучена. Самоуважението, възстановено с унищожаването на дома Минванаби, изискваше това: да чуе собствените си нужди като мъж и да ги примири със задълженията, които ежедневно го водеха към опасността.
Хиляда пъти можеше да е умрял безименен, предрешен като просяк, странстващ жрец, моряк, гадател, търговец на подправки, вестоносец. И хиляда пъти се беше изправял пред тези рискове без колебание, защото се беше взирал в бездната и не се беше страхувал от смъртта. Но сега, когато не се нуждаеше и от най-малката задръжка, изведнъж откри, че е важно. Ако смъртта го вземеше, искаше пепелта му да бъде почетена в земите на Акома, а малката куртизанка да плаче до кладата. Оказваше се окован от чувство точно сега, когато самоличността му трябваше да остане в тайна на всяка цена.
Продължението на рода Акома, чиято Господарка бе възстановила честта му, и може би дори оцеляването на самата империя, зависеха от безупречната му сдържаност. Аракаси беше живял толкова объркан живот, че досега любовта го беше оковавала само веднъж, и то по-скоро не любовта, а лоялността към жената, възстановила неговата гордост и чест. И макар да обожаваше Мара, тя не безпокоеше сънищата му. Аракаси я обичаше така, както жрец обича богинята си. Но Камльо бе докоснала част от него, останала скрита от всички други. Особено от самия него, съжали той мълчаливо.
Смехът на жените затихна. Аракаси се напрегна, измъкнат от спомена от стъпки, които застъргаха долу по пода. Звукът издаваше подковани кожени сандали и тежестта на едър мъж. Жена извика за поздрав и голи напарфюмирани стъпала затупкаха по плочките. Носеха се възглавнички и освежителни за удобството на господаря, предположи Аракаси. Съвсем леко смени позицията си, стиснал ножа в горещата си, вече суха длан.
Теснотата на тавана изведнъж му се стори непоносимо задушаваща. Надви инстинкта да вдиша повече въздух, да се задвижи, да действа преждевременно. Въпреки болката си наложи на всеки мускул да се отпусне. Смесените миризми на парфюми лъхнаха през сгорещения въздух, пропуснати през пролуките в гипса. След малко Аракаси чу звъна на тънък кристал — момичета поднасяха напитки на господаря, а по-късно — музикант, акомпаниращ на певица за негово забавление. След това надуши миризмата на благовонни масла и чу дълбоките гърлени въздишки на задоволство на мъж, обслужван от опитни масажисти. Измъченото тяло на самия шпионин се опитваше да се схване съвсем.