Конспирация за Короната

лено красиви, прекалено усложнени – от страх, че читателят ще се спре

на тях. Резултатът – както открих за свое удовлетворение – е книга, коя-

то се разгръща като филм в ума на четящия. От честото ми споменаване

на телевизия и кино личи, че подобен тон и скорост може да се очаква от

книгите ми. Не се опитвам да напиша нов Властелин, а по-скоро филм в

стил добрият стар Ерол Флин.

Това представлява подходът на „леката ръка“, за който някои са чели

на сайта ми. Знам, че не съм първият прибягнал до него, но в света на

фентъзито е рядко прилаган. За мен това е голямо разочарование, защото

макар да се наслаждавам на красиво написан роман, то обожавам добрата

история.

Защо избра да употребяваш толкова доказани фентъзи тропи в

поредицата си?

С години слушам почитателите на традиционното „Толкиново“ фен-

тъзи да се оплакват от повтарящите се теми и изчерпаните архетипи на

жанра. Уморени са от монотонното героеубийствено зло и искат нещо но-

во, нещо по-реално и вероятно. Което на мен ми звучи като някой оповес-

тяващ слабостта си към шоколад и същевременно оплакващ се, че вкусът

му е прекалено шоколадов и би трябвало да бъде с по-силен вкус на ва-

нилия.

Много творци се опитват да задоволят тези искания, което означава

преобръщането на стара тема надолу с главата или потапяне в патологич-

ното.

И през последните десетилетия фентъзито помрачня: Злото често

побеждава. Герои не съществуват.

Случвало се е и преди.

Киноиндустрията предоставяше щастлив край с десетилетия, сетне

през шестдесетте нещата започнаха да се променят. Започнаха да се по-

явяват мрачни реалистични филми и антигерои като „Човекът без име“

навлязоха в италианския уестърн. През седемдесетте модата се укрепи с

режисьори като Скорсезе, Де Лаурентис, Копола и Кубрик, които често се

съсредоточаваха на сложни и неприятни теми. Носеха се теории, че пуб-

ликата е изморена от изтърканото „доброто надвива злото“, защото то не

247

Конспирация за Короната

се е вписвало с изпитваното от американците по времето на Уотъргейт, Виетнам, движението за граждански права и сексуалната революция.

Тогава Междузвездни войни се появиха през 1977 г. и всичко отново

започна да се променя.

Спомням си, че го гледах в премиерния уикенд. Не очаквах нищо и

се колебаех между него и анимацията Магьосници… Имаше публикува-

но само едно ранно ревю, кратък текст в Детройт Нюз, което го обви-

няваше в липса на оригиналност и употреба на всички възможни филмо-

ви клишета, но все пак добавяше, че филмът бил изненадващо забавен.

Коментарът за клишетата наклони везните в негова полза. Не бях особен

почитател на мрачния реализъм на „Шофьор на такси“ и „Среднощен

каубой“. Харесвах старите филми, онези от времето на детството, кога-