Конспирация за Короната

241

Конспирация за Короната

Интервю

Кога узна, че искаш да бъдеш автор?

Бях много млад, на не повече от седем или осем. Играехме си на кри-

еница с един приятел и в мазето му открих пишеща машина. Беше ма-

сивен, настолен модел с черен корпус и малки кръгли клавиши. Напълно

забравих за играта и заредих лист хартия. Кълна се, първите написани от

мен думи бяха: „Бе мрачна и бурна нощ – и се разнесе изстрел.“ Помис-

лих, че съм гений.

Когато приятелят ми ме откри, той очевидно не съзнаваше стойност-

та на направеното от мен откритие. Искаше да излезем навън и да пра-

вим забавни неща. Помислих си дали да му обясня, че не бих могъл да

си представя нещо по-забавно от това, което правех. Погледнах празна-

та страница и се зачудих какво ли ще се зароди: мистериозно убийство?

Ужаси? Исках да узная; исках да запълня страницата; исках да видя къде

ще ме отведат клавишите.

Дирихме по алеите, докато майка ми не ме извика за вечеря. Ровене-

то из алеите представляваше изкуството да се разхождаме по пътечките

между къщите с надеждата да намерим изхвърлено нещо готино, което

да влезе в употреба. Надявах се някой да изхвърли пишеща машина – но

никой не го стори и тази нощ си легнах с мисълта за нея, за страницата и

онова първо изречение.

Какво те накара да започнеш да пишеш? Голям читател ли бе-

ше? Някога разшири ли започналата с онова изречение история?

Малко ме е срам да си призная, че като дете мразех да чета.

Първият прочетен от мен роман се казваше „Големият Ред“. Разказ-

ваше се за момче и кучето му. Бях на път за фермата на сестра ми и няма-

ше какво да правя цели четири часа. Тогава нямаше DS, DVD, VCR – още

не бе дошло времето на тези акроними. Също така бе и преди Сириус и

знаех, че двадесет минути след като напуснем Детройт, радиото няма да

улавя нищо. Затова и бях взел книгата. Прочетох я по-скоро от упоритост, отколкото за забавление.

Исках когато стана на четиридесет да мога да река: „Да! Веднъж

прочетох книга! Бе мъчително, отне ми половин година, но бога ми, нап-

равих го!“ Тогава събеседникът ми щеше да ме изгледа с възхита и да

е наясно, че разговаря с образован човек. В действителност книгата бе

скучна и ме унесе.

242

Майкъл Дж. Съливан

Тогава прочетох Толкин: „Хобит“ и „Властелинът на пръстени-

те“. Обикнах ги по начин, който смятах за невъзможен за книга. Когато

отгърнах и последната страница на „Завръщането на краля“, бях отчаян.

Край на любимото ми развлечение. Както споменах преди, това ставаше

преди всички онези букви, преди Xbox и PS2 и 3; когато по телевизията

даваха само три канала, а анимации показваха само в неделната утрин.

Двамата с брат ми отидохме в книжарницата, за да потърсим друга по-

добна поредица и бях съкрушен да се върна с празни ръце.