Прелестен мрак
- Автор: Штоль Маргарет, Гарсия Ками
- Серия: Хроники на чародейците #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 978-954-771-258-4
- Переводчик: Паулина Мичева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Прелестен мрак». Краткое содержание книги:
Някои тайни могат да променят живота ти. Други могат да бъдат гибелни.
С приближаването на седемнайсетия й рожден ден Лена и Итън ще се изправят пред още по-големи опасности. Чародейка и смъртен не могат да бъдат заедно. А може би първо трябва да влязат в мрака…
Двамата могат да се справят с всичко, което градът им готви. Но след трагичната загуба на любимия си чичо, който е бил като баща за нея, Лена се отдръпва от Итън. Тя започва да крие тайни, които могат да променят техните взаимоотношения.
Сега, когато очите на Итън са отворени за тъмната страна на Гатлин, вече няма връщане назад. Преследван от странни видения, които само той може да види, Итън навлиза все по-дълбоко в сложната история на своя град и на своето семейство. Пътят му го отвежда сред опасната мрежа на подземните тунели, които лъкатушат из целия Юг. Пред Лена, Итън и верния му приятел Линк се разкрива свят, в който нищо пее такова, каквото изглежда.
Всяка целувка носи болка. Следващият удар на сърцето може да е последният. Сега това е тяхното общо проклятие.
Обичах я, атом по атом, с всяка клетка на изгарящото си тяло. Целувахме се, докато сърцето ми забрави да бие и очертанията на това, което можех да видя, да почувствам и да чуя, започнаха да се изгубват в мрака…
И любовта ги поведе в мрака…
Ама повдигна брадичката ми, за да ме погледне в очите.
— Знам, че няма да ти е лесно, но има някои неща, които трябва да знаеш.
Въздухът в центъра на Кръга на виденията започна да се върти и да кипи, създавайки лека бяла мъгла. Туайла, Арелия и Ама продължаваха да пеят, гласовете им се издигаха високо и пронизително. Мъглата сякаш се движеше по тяхна заповед, ставаше все по-плътна, все по-вихрена, извиваше се нагоре като растящо торнадо.
Без предупреждение Туайла си пое рязко дълбоко дъх, като че ли й беше за последно. Мъглата я последва и изчезна в устата й. За около минута мислех, че ще припадне и ще умре. Но тя седеше там, гърбът й беше изпънат като завързан за невидим стълб, очите й все още бяха обърнати, устата — отворена.
Линк отстъпи назад, на безопасно разстояние, а Лив се впусна напред, за да помогне на Туайла. Ама обаче я сграбчи за ръката.
— Почакай.
Туайла издиша. Бялата мъгла се надигна от устата й и се разстла над кръга. Придоби форма. Мътната пара се извиваше нагоре, приемайки очертанията на някакво тяло. Боси стъпала, подаващи се изпод бяла рокля, плът, изпълваща роклята, както балон се пълни с въздух. Беше Блудник, раждащ се от мъглата. Гледах как белият плътен въздух се вие като змия, как се появяват ръцете, гърдите, деликатната шия и най-накрая лицето.
Това беше…
Майка ми.
Гледаше към мен със същата искряща ефирна безплътност, която бях видял и преди в Блудниците. Но освен тази… прозрачност, създанието приличаше напълно на моята майка. Клепачите й потрепнаха и тя ме погледна. Блудникът не просто приличаше на майка ми. Наистина беше тя.
Проговори и гласът й беше така нежен и мелодичен, както си го спомнях:
— Итън, скъпи, чаках те.
Взирах се в нея напълно безмълвен. Във всеки сън, който сънувах от деня, в който умря, във всяка снимка, всеки спомен — никога не е била толкова реална, толкова истинска…
— Имам много неща да ти казвам и още много, които не мога. Опитах се да ти покажа пътя, изпращах ти песните…
Тя ми изпращаше песните. Песните, които само ние с Лена чувахме.
Проговорих, но гласът му звучеше, все едно идваше от много далече, сякаш не беше моят. „Седемнайсет луни“, Предвещаващата песен.
— Била си ти през цялото време.
Тя се усмихна.
— Да. Ти се нуждаеше от мен. Но сега той се нуждае от теб, а и ти от него.
— Кой? За татко ли говориш?
Знаех, че не говори за баща ми. А за другия мъж, който означаваше толкова много и за двама ни.
Макон.
Тя явно не подозираше, че него го няма.
— За Макон ли говориш?
Видях как очите й блеснаха. Трябваше да й кажа. Ако нещо се случеше с Лена, щях да искам да знам. Независимо колко са се променили нещата помежду ни.
— Макон го няма, мамо. Умря преди няколко месеца. Той не може да ми помогне.
Гледах я как блещука на лунната светлина. Беше красива както последния път, когато я бях видял — когато ме прегърна на мократа от дъжда веранда, преди да тръгна за училище.
— Чуй ме, Итън. Той винаги ще бъде с теб. Само ти можеш да го спасиш.
Образът й започна да избледнява. Протегнах се към нея, отчаяно исках да я докосна, но ръцете ми просто преминаха през празния въздух.
— Мамо?
— Призоваващата луна беше повикана. — Тя изчезваше, разтваряше се в нищото. — Ако Мракът победи, тази Седемнайсета луна ще бъде последната. — Вече почти не я виждах. Мъглата бавно се спусна отново над кръга. — Побързай, Итън. Не ти остава много време, но можеш да го направиш. Вярвам в теб.
Усмихна се и аз се опитах да я запомня такава, защото знаех, че отново ще си отиде от мен.
— Ами ако вече съм закъснял?
Чувах гласа й отдалече:
— Исках да бъдеш в безопасност. Направих всичко възможно. Трябваше да знам, че не е достатъчно. Винаги си бил толкова специален.
Взирах се в бялата мъгла, която започна да кипи, както се случваше и със стомаха ми.
— Моето сладко лятно момче. Ще мисля за теб. Обичам…
Думите потънаха в нищото. Майка ми беше тук.
За няколко минути бях видял усмивката й, бях чул гласа й…
Сега вече я нямаше.
Бях я загубил отново.
— И аз те обичам, мамо.
19.VI
Белези
— Трябва да ти кажа нещо — кършеше нервно ръце Ама. — Става дума за нощта на Шестнайсетата луна, рождения ден на Лена.