Затвори очи
- Автор: Вердон Джон
- Серия: Дейв Гърни #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-048-1
- Переводчик: Яна Маркова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Затвори очи». Краткое содержание книги:
По време на сватбеното тържество младата булка е намерена с отрязана глава. Най-фрапиращото е, че ужасното деяние е извършено в присъствието на всички, но никой от гостите и роднините не е видял убийството или пък убиеца.
Убиецът триумфира, но не задълго, защото на сцената излиза детектив Дейвид Гърни и започва да провежда разследването по свой начин, задавайки характерните за него неудобни въпроси.
Потупа джобовете на якето си и откри мобилния си телефон. Имаше седем гласови и едно текстово съобщение. Очевидно интересът към него през изминалите часове бе необичайно голям. Може би в съобщенията щеше да открие някакво обяснение за случилото се.
Първото, получено в 15:44 часа, бе от Соня: "Дейвид? Още ли си на обяд? Това трябва да е добър знак. Искам да знам всичко! Обади ми се в секундата, в която можеш да говориш. Целувки!"
Второто бе оставено от окръжния прокурор в 16:01 часа: "Дейвид, обажда се Шеридън Клайн. В знак на добра воля реших да те осведомя за последното развитие по въпроса, който ти повдигна относно "Кармала Фешън". Сигурно ще искаш да узнаеш, че вече ги проверихме и открихме интересна информация. Да знаеш нещо за семейство Скард? С-К-А-Р-Д. Веднага ми се обади!"
Скард? Странно име. Звучеше му познато, сякаш го бе виждал написано някъде, и то сравнително наскоро.
Номер три, в 16:32 часа, от Кайл: "Здрасти, татко! Какво става? Поне засега Колумбийският изглежда супер. Четене, четене, четене, после лекции, лекции, лекции, после пак четене, четене, четене. Обаче си струва. Наистина си струва. Имаш ли представа колко може да изкара един добър адвокат по колективни дела? Говорим за супер много кинти! Ох, трябва да тръгвам, закъснявам за следващата лекция. Все забравям колко е часът. Ще ти се обадя по-късно."
Четвъртото отново бе от Соня, в 17:05 часа: "Дейвид, какво става? Да не поставяш рекорд по най-дълъг обяд? Обади ми се. На всяка цена ми се обади!"
Номер пет, най-краткото, бе от Хардуик в 17:07 часа: "Хей, геният, върнаха ме в разследването!" Тонът му бе гаден, тържествуващ и, изглежда, беше пиян.
Шестото бе оставено в 17:50 часа от любимата съдебна психоложка на Клайн: "Здравей, Дейвид, Ребека Холдънфийлд е. Шеридън каза, че имаш някои идеи за убиеца с мачетето, които искаш да обсъдим. Доста съм заета, но ще отделя време. Сутрините ми са много натоварени, нека да е по-късно през деня. Обади се да ми кажеш кога си свободен и ще измислим нещо. От малкото, което разбрах, бих казала, че преследваш един много болен човек." В гласа ѝ се долавяше възбуда, която професионалният ѝ тон не бе в състояние да прикрие. Явно много ѝ допадаше идеята да гони много болен човек. Накрая му бе оставила телефонен номер за връзка, който започваше с кода на Олбъни.
Осмото, последно съобщение на гласовата му поща, бе от Соня, получено в 20:35 часа: "Мамка му, Дейвид, жив ли си?!"
Отново си погледна часовника: 20:58.
Прослуша пак последното съобщение, после още веднъж. Търсеше някакво скрито значение във въпроса на Соня. Такова обаче като че ли липсваше. Звучеше като раздразнен човек, който чака да му се обадят. Канеше се да ѝ звънне, но се сети, че е получил и текстово съобщение, и реши първо да прочете него.
Беше съвсем кратко, анонимно и двусмислено: "Такава страст! Такива тайни! Такива невероятни снимки!"
Седеше и се взираше в текста. Като се замислеше, съобщението въобще не бе двусмислено, макар да оставяше доста на въображението. В действителност онова, което трябваше да бъде попълнено от въображението му, бе пределно ясно.
Вече виждаше как въображаемото съдържание на въпросните снимки разтърсва живота му като гръмнала бомба.
Глава 44
Дежа вю
Като полицай, разследващ убийства, Гърни дължеше успеха си на способността да запазва самообладание, да се концентрира и да анализира безпристрастно фактите.
В момента обаче му беше ужасно трудно да приложи което и да било от тези умения. Умът му бе блокиран от безбройните неизвестни и ужасяващи възможности.
Кой, по дяволите, бе този Джикинстил? Или може би бе по-правилно да запита, кой по дяволите, бе този тип, който се преструваше на Джикинстил? С какво го заплашваше и защо? Гърни беше сигурен, че в това имаше някакъв престъпен замисъл. Надеждата, че просто се е напил, че е загубил съзнание вследствие на злоупотреба с алкохол и че текстът на съобщението е съвсем безобиден, сега изглеждаше абсурдна. Трябваше да приеме, че е бил упоен и че най-неприятният сценарий – този с рохипнола – е най-вероятен.
Рохипнол. Медикамент, който предизвиква загуба на съзнанието и на паметта, който наричаха "наркотик за изнасилване". Упойващо вещество, което премахваше задръжките и предпазливостта. Наркотик, който караше ума да забрави всички морални и практически ограничения, който пречеше на разума и съвестта да се намесят, който превръщаше човека в примитивно същество, водено единствено от първични желания. Наркотик, който претворяваше и най-безумните импулси в действия, независимо от разрушителните последствия за човека. Наркотик, който поставяше на първо място желанията на примитивния "гущеров мозък"[13], независимо от резултатите и цената, която човек щеше да плати, а след това забулваше случилото се в мъгла за шест до дванайсет часа и водеше до дълбока амнезия. Това лекарство сякаш бе създадено с единствената цел да способства за случването на катастрофални събития като тези, които Гърни си представяше, докато седеше в колата си безпомощен и разтърсен и се опитваше да осмисли фактите, които сякаш отказваха да се подредят в смислена картина.
13
Corpus amygdaloideum, или "амигдала" – част от лимбичната система на главния мозък при сложните гръбначни животни; тясно свързан с поведенческите модели при първични емоции като задоволство, страх и сексуално привличане. – Б.пр.