Затвори очи
- Автор: Вердон Джон
- Серия: Дейв Гърни #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-048-1
- Переводчик: Яна Маркова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Затвори очи». Краткое содержание книги:
По време на сватбеното тържество младата булка е намерена с отрязана глава. Най-фрапиращото е, че ужасното деяние е извършено в присъствието на всички, но никой от гостите и роднините не е видял убийството или пък убиеца.
Убиецът триумфира, но не задълго, защото на сцената излиза детектив Дейвид Гърни и започва да провежда разследването по свой начин, задавайки характерните за него неудобни въпроси.
После обаче като че ли усети скептицизма на Гърни:
– Само ви се струва, че парите са много, защото още не сте свикнали с подобни суми. Не е защото творбите ви не си струват. Запомнете това! Получавате финансовото изражение на невероятната си проницателност и способността да изразявате прозренията си чрез портрети. Всъщност по това много си приличате с Ханс Холбайн. Вие сте детектив, който разкрива потайностите не само на ума на престъпниците, но и на човешката природа като цяло. Нима има причина да не ви се заплаща според способностите ви?
Джикинстил вдигна чашата си с вино. Гърни последва примера му, макар да не изпитваше кой знае каква увереност в правотата на домакина си.
– Наздраве! Да пием за проницателността и произведенията ви, за бъдещия ни бизнес и споразумението ни, както и за самия вас, детектив Дейвид Гърни!
– И за вас също, господин Джикинстил.
И двамата отпиха. Гърни бе приятно изненадан – макар далеч да не беше познавач, реши, че това бе най-хубавото вино, което някога е опитвал. А и едно от малкото, от които му се искаше веднага да изпие втора чаша. Когато привърши първата, до стола му изневиделица се появи младата жена, която го бе качила с асансьора. Докато му наливаше от бутилката, в очите ѝ проблясваше странно пламъче.
Следващите няколко минути мъжете мълчаливо обядваха. Студеният костур бе великолепен, а виното сякаш подчертаваше вкуса. Преди два дни, когато Соня бе споменала за интереса на Джикинстил към работите му, за кратко Гърни се бе отдал на фантазии какво точно би могъл да си позволи с парите от сделката. Те до една бяха свързани с градове, местности и природни забележителности – Сиатъл и пролива Пюджит, островите Сан Хуан, окъпани в слънчева светлина: искряща синя вода и ясно синьо небе, на чийто фон се издигат Олимпийските планини. Сега тези фантазии се завърнаха, подклаждани от изгледите да осребри проекта "Изкуството в снимките на престъпници". Подклаждани и от втората чаша вино, донесла му още по-голямо удоволствие.
Джикинстил отново заговори: възхваляваше специфичния начин на Гърни да възприема света, способността му да долавя и най-фините психологически нюанси, усета му към детайлите. Сега обаче вниманието на Гърни бе приковано не от значението на думите, а от ритъма им, който го понесе, залюля го нежно. Сега младите жени се усмихваха кротко и ведро, докато раздигаха масата. Джикинстил пък описваше някакви екзотични десерти: нещо с много сметана, розмарин и кардамон; друго с гладка глазировка и аромат на шафран, мащерка и канела. Гърни се усмихна, представяйки си странния и сложен акцент на домакина като смесица от подправки, които обикновено не се използват заедно.
Самият той изпитваше някакъв необичаен, възбуждащ прилив на свобода, оптимизъм и гордост от постиженията и възможностите си. Винаги бе искал да се чувства по този начин – силен, с ясно съзнание. Усещането се разтвори във великолепната синева на водата и небето. Сякаш платноходка се носеше устремено напред на крилете на бриз, който никога нямаше да стихне.
А след това вече не усещаше нищо.
ТРЕТА ЧАСТ
ФАТАЛНО НЕДОГЛЕЖДАНЕ
Глава 43
Пробуждането
Когато човек си счупи кост, не го боли толкова, както когато се разбие илюзията му, че е неуязвим.
Гърни нямаше представа колко време е прекарал в колата си, нито как е стигнал до мястото, където бе паркирана, нито колко е часът. Знаеше само, че е късно, защото навън вече бе тъмно, че има ужасно главоболие, замаян е и напрегнат и му се гади. Не си спомняше нищо от момента, в който изпи втората чаша вино по време на обяда. Погледна часовника си: 20:45. Никога досега алкохолът не бе имал подобно опустошително въздействие върху него, още по-малко когато ставаше дума за две чаши бяло вино.
Първото обяснение, което му хрумна, бе, че са го упоили.
Но защо?
Блъскаше си безрезултатно главата над този въпрос, което само увеличаваше безпокойството му. Безпомощно се взираше в празното пространство, което би трябвало да е изпълнено със спомени от следобеда, но така само влошаваше положението. А след това с изумление осъзна, че седи не зад волана на колата си, а на пътническата седалка до шофьорската. Фактът, че му бе отнело цяла минута да осъзнае това, превърна безпокойството му в нещо, което граничеше с паника.
Погледна през предното и задното стъкло и установи, че се намира на средата на дълга улица – вероятно квартална пресечка в Манхатън. Намираше се твърде далеч от двата ѝ края и не можеше да прочете името ѝ. Улицата бе нормално натоварена; по нея се движеха най-вече таксита, но почти не се забелязваха пешеходци. Отвори вратата и се измъкна предпазливо навън. Тялото му бе схванато и го болеше, все едно бе седял твърде дълго време на едно място в неудобна поза. Хвърли поглед по протежение на улицата и в двете посоки, търсейки нещо, по което да се ориентира къде се намира.