Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Затвори очи
Затвори очи - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Затвори очи

Электронная книга - «Затвори очи». Краткое содержание книги:

Възможно ли е едно убийство да е толкова изкусно извършено, че да няма нито една следа на местопрестъплението? И възможно ли е да е толкова дръзко, че да е пред очите на много хора, но никой да не разбере?
По време на сватбеното тържество младата булка е намерена с отрязана глава. Най-фрапиращото е, че ужасното деяние е извършено в присъствието на всички, но никой от гостите и роднините не е видял убийството или пък убиеца.
Убиецът триумфира, но не задълго, защото на сцената излиза детектив Дейвид Гърни и започва да провежда разследването по свой начин, задавайки характерните за него неудобни въпроси.
1 ... 114 115 116 117 118 119 120 121 122 ... 210
Перейти на страницу:

– О, много избързахте. Само се чудех каква е връзката между чешмяната вода и характера ми.

– Тя ми каза, че вътрешният ви свят е толкова сложен, че предпочитате нещата от външния да бъдат съвсем прости. Съгласен ли сте с това твърдение?

– Да, защо не.

– Много добре – заяви Джикинстил с изражението на познавач, който опитва ново вино. – Освен това ме предупреди, че винаги мислите за нещо и винаги знаете повече, отколкото казвате.

– Проблем ли е това? – сви рамене Гърни.

Някъде зад тях зазвуча музика – чело. Тихата като шепот мелодия бе бавна, меланхолична и пасторална и напомни на Гърни за едва доловимия аромат на провинциална английска градина, който изпълваше вътрешността на къщата на Скот Аштън.

Дребничкият мъж с оредялата коса се усмихна и отпи от абсента си. Една млада жена с невероятно тяло, щедро разкрито от дънките с ниска талия и дълбоко изрязаното деколте на блузата, влезе през арката в другия край на стаята и се приближи към тях. Изражението на очите и устата ѝ подхождаха повече на някой циник, два пъти по-възрастен от нея. В ръцете ѝ на сребърен поднос проблясваше кристална чаша с вода. Гърни я взе.

– За мен със сигурност не е проблем – отговори на въпроса му Джикинстил. – Аз харесвам хората с характер, които мислят повече, отколкото приказват. Вие сте именно такъв човек, нали?

Гърни не отговори и другият мъж се засмя – сухо, невесело.

– Виждам също така, че сте човек на действието. Искате да минем направо на въпроса и да разберете точно защо сте тук. Много добре, Дейвид Гърни. Ето за какво става дума. Аз съм може би най-големият ви почитател. Защо ли? Причините са две. Първо, убеден съм, че сте невероятен портретист. Второ, възнамерявам да спечеля много пари от творбите ви. Моля, обърнете внимание на приоритета – коя от двете причини изтъквам като първа. От произведенията ви разбрах, че притежавате един изключително рядък талант. Вие умеете да разкривате ума и мислите на даден човек чрез чертите на лицето му, да покажете душата чрез очите му. Това е талант, който се подхранва от чистотата и процъфтява само в чиста среда. Той не е присъщ на хора, които са алчни за пари или внимание, които всячески се стараят да се харесат на другите или имат навика да говорят много, и то безсмислици. Това е талантът на човек, който цени истината във всички сфери на живота си – и професионалната, и артистичната, и когато става дума за сделки. Подозирах, че сте такъв човек, но исках лично да се уверя.

Гърни го гледаше право в очите, Джикинстил също отвърна погледа си.

– Какво ще желаете за обяд? Има студен морски костур в сос "Ремулад", севиче[11] от стриди с лайм, кнедли с телешко, чудесен стек тартар с говеждо от Кобе... Какво предпочитате или може би ще опитате от всичко?

Докато говореше, започна бавно да се измъква от креслото си. Спря за миг, като се оглеждаше за място, където да остави малката чашка с абсента. Накрая сви рамене и деликатно я положи в огромната саксия до стола. После сграбчи ръкохватките и със забележително усилие се избута нагоре. Успя да се изправи и поведе Гърни към гостната.

Най-впечатляващото в помещението бе един портрет в цял ръст, поставен в позлатена рамка, който висеше в средата на дългата стена точно срещу арката. Ограничените познания на Гърни по история на изкуството не му подсказаха кой е авторът или как се казва творбата. Все пак успя да определи, че е характерна за холандския Ренесанс. Или може би беше немския?

– Забележителна е, нали? – отбеляза Джикинстил.

Гърни се съгласи.

– Радвам се, че ви харесва. Ще ви разкажа за нея, докато обядваме.

На масата бяха поставени чинии, чаши и прибори за двама. Местата бяха едно срещу друго. Ястията, които Джикинстил бе изредил преди малко, бяха подредени по средата между тях на четири големи плата от китайски порцелан. До тях имаше бутилки с "Пулини-Монтраше" и "Шато Латур" – вина, които дори неособено опитният в сферата на енологията Гърни оценяваше като безумно скъпи.

Избра "Монтраше" и костур, а Джикинстил предпочете "Латур" и стек.

– И двете момичета ли са ви дъщери?

– Да, точно така.

– И живеете заедно тук?

– От време на време. Не сме обвързани с едно семейно жилище. Аз идвам и отпътувам, просто такъв живот водя. Дъщерите ми живеят тук, когато не живеят с друг човек. – Тонът, с който описваше организацията на битието си, бе измамно небрежен също като погледа в сънливите му очи.

– А основно къде прекарвате времето си?

Джикинстил остави вилицата на ръба на чинията си, сякаш тя му пречеше да се изразява правилно и преди да отговори, се налагаше да се освободи от нея:

вернуться

11

Ястие от късчета сурова риба или морски дарове, мариновани в сол, люти чушки и сок от плодове с много високо киселинно съдържание (най-вече цитрусови). – Б.пр.

1 ... 114 115 116 117 118 119 120 121 122 ... 210
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)