Версия Пеликан
- Автор: Гришэм Джон
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 954-824-011-5
- Переводчик: Кристин Василева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Версия Пеликан». Краткое содержание книги:
— Говорих с Ейкърс и Ратлиф, и двамата казаха „не“. Значи петима от седем не познават Гарсия.
— Гладен съм. Не искаш ли да хапнеш нещо?
— Чудесно.
— Възможно ли е от петима стажанти, работили по три месеца в една фирма, нито един да не познае неин служител?
— Не само че е възможно, а е и напълно нормално. Много заобиколен път сме избрали. Щом има четиристотин адвокати, значи стават хиляда души, като се прибавят секретарките, чиновниците, машинописките, куриерите и всякакъв друг обслужващ персонал. Юристите предпочитат да не общуват с останалите служители и да си стоят в своите кантори.
— А различните отдели не са ли свързани, ако щеш, и пространствено?
— Не. Възможно е един адвокат по банково дело на третия етаж със седмици да не срещне свой познат от „Съдебни спорове“ на десетия етаж. Не забравяй, че тия хора са много заети.
— Мислиш ли, че сме сбъркали фирмата?
— Може би фирмата, а може би факултета.
— Първото момче, Мейлър, ми даде две имена на студенти от Джордж Вашингтон, с които са стажували заедно миналото лято. Дай да ги потърсим, след като хапнем. — Той намали и спря зад редица от ниски постройки.
— Къде се намираме? — попита тя.
— На една пресечка от площад Маунт Върнън, в центъра. Редакцията е през шест улици, банката ми през четири. А тази малка закусвалня е само зад ъгъла.
Влязоха в закусвалнята, която бързо се пълнеше с посетители за обяд. Тя седна на маса край прозореца, а той се нареди на опашката и поръча комбинирани сандвичи. Половината ден бе отлетял и макар че не й харесваше този вид работа, беше хубаво, че е заета, за да забрави за сенките. Не би искала да стане репортерка, а в момента бъдещата й юридическа кариера изглеждаше съмнителна. Доскоро възнамеряваше да стане съдия, след като натрупа малко опит в занаята. Ще забрави идеята си, беше твърде опасно.
Грей донесе табла със сандвичи и чай с лед.
— Така ли обикновено минават дните ти? — попита тя.
— С това се прехранвам. Цял ден слухтя, пъхам си носа тук-там, материалите пиша следобед и до късно през нощта пак чопля и ровя.
— Колко статии пишеш на седмица?
— Понякога три-четири, понякога нито една. Сам си избирам темите, никой не ми дава насоки. Сега е по-различно. Не съм публикувал от десет дни.
— Ами ако не се добереш до Матис? Как ще представиш случая?
— Зависи докъде ще стигна. Можехме да поместим историята за Верхик и Калахан, но защо да се хабим? Беше голяма новина, но увисна без факти. Плъзнаха се по повърхността, и толкоз.
— А ти ще ги удариш в земята.
— Надявам се. Ако докажем твоята версия, ще стане страхотна статия.
— Вече виждаш заглавието на първа страница, нали?
— И още как! Чакай, че адреналинът ми се покачва. Това ще е най-шеметният материал от времето на…
— Уотъргейт?
— Не. За Уотъргейт имаше поредица от дребни материалчета, които после се обединиха в нещо по-обобщаващо. Ония момчета месеци наред се мъчеха да открият следите, тук клъвнат, там клъвнат, един знае някоя дреболия, друг друга… А това, мила моя, е твърде различно. Това е много по-голяма история, а истината се знае от съвсем малко хора. Уотъргейт беше кокошкарска работа, много нескопосно потулена. Тук става дума за умело планирани престъпления на много богати и хитри лъвове.
— Ами и сега ще се помъчат да ги потулят.
— Няма страшно. След като докажем връзката на Матис с убийствата, вече можем да поместим сензацията. Изплюе ли се камъчето, незабавно ще бъдат пуснати в ход пет-шест разследвания. Всички ще онемеят, особено при новината, че президентът и Матис са стари приятели. След тоя взрив се захващаме с правителството и се опитваме да установим кой какво е знаел и откога го е знаел.
— Но първо да намерим Гарсия.
— А, да. Сигурен съм, че е някъде тук. Той е юрист в този град и премълчава нещо много важно.
— Да речем, че попаднем на него, а той не иска да проговори?
— Имаме си методи.
— Като например?
— Мъчения, отвличане на детето, изнудване, всякакъв род заплахи.
Един едър здравеняк с намръщена физиономия внезапно изникна до масата им.
— Побързайте! — изкрещя им той. — Много приказвате!
— Благодаря ти, Пийт — каза Грей, без да го поглежда.
Пийт се загуби в тълпата, но го чуха да крещи край друга маса.
Дарби изпусна сандвича си.