Версия Пеликан

— Благодаря ви за любезността — каза Дарби.

— Моля ви се — отвърна Лора с лице към вратата.

Точно в десет и трийсет се срещнаха отново в аудитория 336. Грей беше хванал Елън Райнхарт на улицата пред дома й, когато отивала на лекции. Била на стаж в отдела по съдебни спорове при един от съдружниците на име Даниъл О’Мали и прекарала по-голямата част от лятото в Маями във връзка с едно дело. Във вашингтонската кантора работила съвсем кратко. „Уайт и Блазевич“ имали офиси в четири града, сред които и Тампа. Не разпознала Гарсия и му показала, че бърза.

Джудит Уилсън не била в апартамента си, но съквартирантката й смятала, че ще се върне към един.

Зачертаха имената на Мейлър, Кас и Райнхарт. Уточниха плановете си шепнешком и пак се разделиха. Грей тръгна да търси Едуард Лини, който според списъка бе стажувал две лета в „Уайт и Блазевич“. Номерът му го нямаше в указателя, но живееше на Уесли Хайтс, на север от университетското градче.

В единайсет без четвърт Дарби отново започна да се мотае пред дъската за обявления с надежда пак да се случи чудо. Ейкърс беше мъж и с него щеше да подходи другояче. Надяваше се, че е там, където трябваше да бъде — в 201 на лекция по наказателен процес. Тръгна към аудиторията и поизчака малко, докато вратата се отвори и в коридора нахлуха петдесетина студенти. От нея репортерка не ставаше. Не можеше толкова лесно да заговаря непознати и да ги отрупва с въпроси. Беше й неловко и неудобно. Но сега се приближи към един стеснителен на вид младеж с тъжни очи и дебели стъкла на очилата и попита:

— Извинете, случайно да познавате Майкъл Ейкърс? Мисля, че е от този поток.

Момчето се усмихна. Приятно му стана, че го забелязват. Показа група младежи, запътили се към изхода.

— Ето го, със сивия пуловер.

— Благодаря. — Заряза го и хукна след тях. Пред сградата групичката се разпръсна и Ейкърс и приятелят му продължиха сами по тротоара.

— Мистър Ейкърс — извика тя зад него.

И двамата спряха и се обърнаха, а когато тя приближи стеснително, се усмихнаха насреща й.

— Вие ли сте Майкъл Ейкърс? — попита.

— Да, аз съм. А вие коя сте?

— Казвам се Сара Джейкъбс и пиша нещо за „Вашингтон Поуст“. Може ли да поговорим насаме?

— Разбира се.

Приятелят разбра намека и си тръгна.

— За какво? — попита Ейкърс.

— Стажували ли сте в „Уайт и Блазевич“ миналото лято?

— Да. — Ейкърс беше дружелюбен и се забавляваше с въпросите й.

— В кой отдел?

— Недвижими имоти. Голяма досада, но колкото да се изкарат някакви пари… Защо ви интересува?

Тя му подаде снимката.

— Познавате ли този човек? Работи в „Уайт и Блазевич“.

Ейкърс искаше да го познае. Щеше му се да й услужи и да си поприказва с нея, но лицето не му говореше нищо.

— Малко подозрителна снимка, а? — каза той.

— И аз така мисля. Познавате ли го?