Проклятието на краля

— Доколкото знам, не съществуват възможни основания — казва той просто. — Но той може да ми нареди да изуча книгите, които е събрал, за да отговоря на този въпрос — ще се изненадаш колко голяма библиотека е събрал от книги на тази тема. Дамата също му носи книги, и мой дълг ще бъде да им отговоря. Някои от тях са твърде еретични. Той ѝ позволява да чете книги, които Мор и аз бихме забранили. Дори някои, които вече наистина са забранени. Тя даже му ги носи. Ще му обясня грешките в тях, и ще защитя Църквата от тези опасни нови идеи. Надявам се да служа и на Църквата, и на краля. Той може да ме помоли да се посъветвам с други теолози, това не може да навреди. Редно е да проуча с какви правомощия разполага, и да го посъветвам дали те могат да му послужат в случая. Той плащаше, за да се образовам, за да мога да мисля заради него. Ще направя това.

— В ущърб на кралицата и принцесата е бракът изобщо да бъде поставян под въпрос! — казвам гневно. — Книгите, които оспорват положението на кралицата, или тези, които оспорват влиянието на Църквата, би трябвало да бъдат забранени без никакво обсъждане.

Той свежда глава.

— Да, почитаема майко, зная, че това нанася голяма вреда на една велика жена, която не заслужава нищо друго, освен уважение.

— Тя ни спаси от бедността — напомням му.

— Знам.

— Аз я познавам и обичам, откакто беше момиче на шестнайсет години.

Реджиналд отново свежда глава.

— Ще направя проучвания и ще кажа мнението си на краля, безпристрастно — казва той. — Но ще направя това. Мой дълг е да го направя.

— А тук ли ще живееш? — За мен е радост да видя сина си, но не сме живели под един и същ покрив, откакто той беше шестгодишно момче. Не знам дали държа на всекидневната компания на този независим млад мъж, който мисли, както пожелае, и няма навик да се подчинява на майка си.

Той се усмихва, сякаш знае това много добре.

— Ще отида при братята картузианци в Шийн — казва. — Ще живея отново в мълчание. И ще мога да те посещавам. Точно както някога.

Правя малък жест с ръка, сякаш за да отблъсна спомените за онези дни.

— Не е така, както беше — казвам. — Сега имаме добър крал на трона и благоденстваме. Можеш да останеш там по избор — не защото нямаш къде другаде да отидеш, не защото не мога да си позволя да ти дам подслон. Сега времената са различни.

— Знам — казва той меко. — И благодаря на Бог, че живеем в толкова различни времена.

— Но не слушай клюките там — предупреждавам го. — Говореше се, че в манастира имало документ със старо пророчество за семейството, за нас. Предполагам, че е унищожен, но не се вслушвай в приказките за него.

Той се усмихва и поклаща глава към мен, сякаш съм стара, глупава жена, която се стряска от сенки.

— Не е нужно да слушам, но цялата страна говори за Девата от Кент, която предсказва бъдещето и предупреждава краля да не изоставя съпругата си.

— Няма значение какво казва тя. — Отричам истината — хиляди се стичат да я чуят какво казва. Но съм твърдо решена Реджиналд да не бъде сред тях. — Не се вслушвай в клюки.