Проклятието на краля
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-155-9
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Проклятието на краля». Краткое содержание книги:
— Джефри?
С усмивка се изправям на крака.
— Не, щях да позная господаря, разбира се. Казва, че е синът ви от Италия.
— Реджиналд? — питам.
Принцеса Мери се надига и казва тихо:
— О, лейди Маргарет!
— Пуснете го да влезе — казвам.
Управителят кимва, отстъпва встрани, и Реджиналд — висок, красив, тъмноок и тъмнокос, влиза в стаята, обхваща всички с един бърз поглед, и коленичи в краката ми за моята благословия.
Полагам ръка върху гъстата му тъмна коса и прошепвам думите, а после той се изправя, по-висок от мен и се навежда да ме целуне по двете бузи.
Веднага го представям на принцесата и той ѝ се покланя дълбоко. Руменината нахлува в бузите му, когато тя му протяга двете си ръце.
— Чувала съм толкова много за вас и вашите познания — казва тя. — С голямо възхищение прочетох много от това, което сте писали. Майка ви сигурно е много щастлива, че сте си у дома.
Той ми хвърля усмивка през рамо, и аз виждам едновременно скъпото си малко момче, което трябваше да отдам на Църквата, и високия, сдържан, независим млад мъж, в какъвто се е превърнал през тези години на учение и изгнание.
— Ще останеш ли тук? — питам го. — Всеки момент ще отидем на вечеря.
— Разчитах на това! — възкликва той непринудено. На принцесата казва: — Когато тъгувам за Англия, ми липсват вечерите от детството ми. Майка ми още ли поръчва агнешки пай с дебела хлебна коричка?
Принцесата прави малка гримаса.
— Радвам се, че сте тук да го ядете — казва тя с поверителен тон. — Защото аз непрекъснато я разочаровам, като не се храня обилно. И спазвам всички пости. Тя казва, че съм твърде педантична.
— Не, права сте — казва той бързо. — Постите са създадени, за да ги съблюдаваме, както за доброто на човека, така и за Божия прослава.
— Искате да кажете, за наше добро? Искате да кажете, че е хубаво да се гладува?
— За онези, които ходят за риба — обяснява той. — Ако всички в християнския свят не ядат нищо друго в петък, освен риба, тогава рибарите и децата им ще се хранят добре през остатъка от седмицата. Божията воля винаги иска най-висшето благо за хората. Неговите закони прославят и небето, и земята. Силно вярвам, че делата и вярата действат заедно.
Принцеса Мери ме стрелва с палава малка усмивка, сякаш за да отбележи точка в негова полза.
— И аз мисля така — казва тя.
— А да поговорим ли за синовното покорство? — предлагам.
Реджиналд вдига ръце с дланите нагоре в шеговит протест.
— Почитаема майко, покорно ще дойда на вечеря, и вие ще ми нареждате какво да ям и какво да казвам.
На вечеря сме приказливи и весели. Реджиналд произнася благодарствената молитва преди хранене на гръцки и слуша музикантите, които свирят, докато се храним. Разговаря с възпитателя на принцесата, Ричард Федърстън, и двамата споделят въодушевлението си за новото познание и убежденията си, че лютеранството е чиста ерес. Реджиналд се възхищава на танците, а принцеса Мери хваща Констанс за ръката и танцува с дамите си пред него, сякаш той е важен посетител. След вечеря наблюдавам Мери, докато казва молитвите си, и докато се покатерва в голямото легло с балдахин, тя ми се усмихва широко.
— Синът ви е много красив — казва тя. — И много начетен.
— Такъв е — казвам.
— Мислите ли, че баща ми ще го назначи за мой възпитател, когато доктор Федърстън ни напусне?
— Би могъл.
— Не ви ли се иска да го направи? Не мислите ли, че той би бил много добър възпитател, толкова мъдър и старателен?
— Мисля, че ще ви кара да учите много усърдно. Точно сега самият той учи иврит.
— Нямам нищо против ученето — уверява ме тя. — Би било чест да работя с възпитател като него.
— Е, във всеки случай, време е да заспивате.
Не смятам да насърчавам никакви момичешки мечти за Реджиналд у една млада жена, която ще трябва да се омъжи за човека, когото баща ѝ посочи, и чието бъдеще в момента изглежда много неясно.
Тя повдига лице за целувката ми, а аз съм трогната до дълбока нежност от изящната ѝ красота и свенливата ѝ усмивка.
— Бог да ви благослови, моя малка принцесо — казвам.
Двамата с Реджиналд отиваме сами в личната ми стая, нареждам на слугите да сложат столовете пред огнището и да ни оставят с чаша вино, малко орехи и сушени плодове, да разговаряме насаме.
— Тя е възхитителна — казва той.
— Обичам я като родна дъщеря.
— Разкажете ми семейните новини, за братята и сестра ми.
Усмихвам се.
— Всички са добре, слава богу, макар Артур да ми липсва повече, отколкото смятах за възможно.