Дъщерята на пеперудите
- Автор: Манро Элис
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 978-954-771-264-5
- Переводчик: Паулина Стойчева Мичева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дъщерята на пеперудите». Краткое содержание книги:
От самото си раждане, Лус Авила познава легендата за las mariposas — красивите пеперуди монарх, които всяка година прелитат с крехките си криле, близо пет хиляди километра, за да се завърнат до зимния си дом в Мексико. От баба си, която винаги е била нейното единствено семейство, е научила за техните мистични сили и за вдъхновяващото им пътуване. Сега е нейният ред — също като пеперудите — да се отправи на това дълго и опасно пътешествие до планините на Мексико, за да изпълни последното желание на любимата си абуела и да намери своите корени. Зад себе си оставя, мъж, който я обича искрено, но пътуването ще й помогне да открие нещо също, толкова важно. Защото не можеш да вървиш към бъдещето си, ако не си се примирил с миналото си.
Съдбата среща Лус с няколко загубили пътя си жени, които не приличат по нищо една на друга — всички са на различна възраст, с различен характер и различни мечти… Всяка от тях търси и копнее за промяна в живота си.
И докато следват зрелищната, блещукаща река от оранжеви пеперуди в небето, в това нежно и понякога болезнено завръщане, към дома и към своето съкровено аз, Лус и нейните приятелки ще бъдат понесени на вълните на древните ритуали и митове…
Жените, също като пеперудите монарх, трябва да повярват на инстинкта си и да разперят криле за полет…
След това Марипоса се настани на задната седалка. През последните 48 часа, откакто бяха решили да тръгнат заедно, се държаха изключително любезно, една към друга, но не говореха за нищо друго, освен за подготовката на пътуването. Имаха много работа и бяха облекчени, че трябваше да се занимават с нещо, при цялото клокочещо под повърхността напрежение между тях. Лус се притесняваше, накъде можеха да ги отведат разговорите им по време на пътуването им в това тясно пространство през следващите дни. Със сигурност щяха да засегнат някои болезнени теми. Но нямаше смисъл да се тревожи и да си губи времето в момента за това, въздъхна тя. Беше взела решение и посоката й беше ясна. Имаше нужда само от малко смелост, за да я следва.
— Добре, абуела — каза на висок глас. — Ще те заведа у дома.
Подаде кутията с пепелта на Маргарет, за да я остави на задната седалка. Марипоса наблюдаваше действията им с благоговение. Когато се обърна отново напред, погледът й се срещна с този на Лус и тя й се усмихна. И двете знаеха, че в този миг мислеха за Есперанса.
Говореха за незначителни неща, докато пътуваха от Сан Антонио през покрайнините на тучната хълмиста земя, покрай богатите плодородни ферми и ивиците суха и ронлива земя, обрасла с храсталаци и бурени. Три часа по-късно, стигнаха в малкия пограничен град Макалън, последната спирка, преди да преминат в Мексико. Градчето беше точно такова, каквото си го представяше Лус: разнородна смесица от магазинчета по главната улица с големи табели, показващи къде можеш да се отбиеш да хапнеш, да си купиш всякакви джунджурии, да обмениш долари в песо и да застраховаш колата си. Решиха да си разпределят задачите и да се срещнат при колата след един час. Маргарет отиде да обмени пари, а Марипоса да потърси пътни карти. Лус пъхна чантата си плътно под мишница и отиде да направи застраховка на Ел Торо. На опашката пред нея имаше двама мъже. Мъжът точно пред гишето беше латиноамерикански тип и носеше голяма бяла каубойска шапка. Зад него стоеше висок мъж с кафява риза и дънки, който й се стори познат. Тилът му под оръфаната сламена шапка беше загорял от слънцето. Той се извърна, за да прочете отпечатаните и закачени по стената инструкции.
— Били! — провикна се Лус.
Били Макол се обърна и след няколко секунди колебание, на лицето му грейна усмивка, когато я разпозна. Той се разсмя и поклати невярващо глава.
— Я, момичето с пеперудите! Виждаш ли? Казах ти, че ще се срещнем отново. Все повече се убеждавам, че светът е много малък.
Лус се изкикоти щастлива, че го вижда отново.
— Доколкото си спомням, ти имаше съмнения за това.
— Всъщност не. Но трябва да призная, че съм изненадан да те срещна тук. Значи продължаваш по пътя си.
Беше по-скоро твърдение, отколкото въпрос, но тя кимна.
— Най-накрая. Мислех, че ти вече ще си в Мексико.
— Не стана. Преследвах пеперудите в Тексас и имах късмет. Намерих едно невероятно струпване, недалече от Сан Антонио. Трябваше да се срещна с мой колега тук, на летището, но той се забави. Затова продължавам на юг без него.
Дойде неговият ред и той се обърна напред, за да оправи застраховката на колата си. Когато приключи, спря за миг и се усмихна на Лус, която пристъпваше към гишето.
— Късмет, пеперудено момиче! Ще се видим по-късно.
Беше й неприятно, че си тръгва. Искаше да го пита много неща за пътуването, но той вече беше на вратата. Тя насочи вниманието си към служителя и попълни нужните документи. Когато излезе от агенцията, видя, че Били я чака отвън. Почесваше се притеснено по изгорелия врат.
— Някога била ли си в Мексико?
— Не.
Той се намръщи.
— Така си и помислих. Ако имаш минутка, искам да ти покажа някои неща на картата — места за спиране, за престой и други такива. В Мексико трябва да си особено внимателен с почти всичко, което ти се изпречи на пътя.
— Супер! — отвърна Лус облекчена повече, отколкото можеше да изрази с думи.
Марипоса твърдеше, че знае пътя като линиите на дланта си, но тя имаше повече доверие в Били. Погледна часовника си.
— Къде си паркирал?
— В паркинга зад ъгъла.
— Чудесно. И аз съм там. Да вървим.
Тръгнаха към паркинга и когато стигнаха там, видяха Марипоса и Маргарет облегнати на капака на Ел Торо. Двете жени се изправиха изненадано, виждайки я с непознат мъж.